We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Полша и балтийските републики дължат съществуването си като независими държави на победата на СССР над Райха

4 0 0
20.01.2020


Повод за този коментар е 75-годишнината от освобождението на Варшава от Червената армия (РККА) във Втората световна война (ВСВ) и руската изложба документи за събитието, някои от които могат да се видят тук: http://june-22.mil.ru/page8966675.html – и особено дискусията във Фейсбук по публикацията на „Гласове“ по тази тема. За пореден път ми стана ясно колко малко история знаят съвременниците и колко лесно е да ги заблудиш за най-основни неща.

На млади години класикът на социализма и неразделен приятел на Маркс, Фридрих Енгелс, доста се увличал от немски националистически пориви и се записал в Берлин пруски войник-доброволец. На едно място пише, че славяните в Австрия, чехите, щели след време да бъдат напълно асимилирани. Лидерът на славянофилството в Австрия самият бил „смахнат немски професор“, а славяните от различните племена нямали помежду си друг общ език освен немски. В Източна Европа немците били и единственият „енергичен елемент“ и дори селската търговия била в ръцете на евреи, говорещи „развален немски“. Енгелс нарича славянските народи като българите и сърбите, които се осланяли на Русия за помощ против османлиите, „реакционни народи“.

В края на живота си, като лидер на Втория интернационал, Енгелс все пак се сприятелява и с български и сръбски социалисти и в един от късните си предговори към „Манифеста на комунистическата партия“ шеговито се оплаква, че на стари години трябвало да учи български и сръбски и да следи напредъка на социализма и по тези далечни краища. Дори написал един ред на български в писмо до наш социалист.

Отношението на социалистите от Европа към царска Русия – опората на реакцията, или както се заклеймяват в началото „Манифеста“, „папата и царят, Метерних и Гизо – всички сили на стара Европа“ – било враждебно. Както видяхме, самите руски социалисти, без да изключваме и болшевиките, поне някъде до средата на 20-те години на миналия век, били върли русофоби. Няма нищо в „русофобските“ приказки на днешните руски прозападни либерали, което да не е било и в устата на болшевиките-интернационалисти, и в по-рязък вид. До 1917 г. не правели изключение и българските тесняци. Колчем в Народното събрание искали да чуят нещо пиперливо против „матушката“, давали думата на тесняшкия Цицерон – Георги Кирков.

Но днес нещата стоят диаметрално противоположно. При всичките си кусури Русия стана признат лидер на народите от цял свят срещу псевдолибералния глобализъм, а всъщност срещу наглия диктат на западните глобални корпорации чрез техните подчинени западни правителства. Страните от Източна Европа, които поради историческо късогледство и инерция продължават да нагнетяват геополитическа русофобия, сами рискуват скоро да бъдат обявени за „реакционни“. От европейското обществено мнение.

И ако за Украйна е ясно, че украинизмът е невъзможен без русофобия, както македонизмът без българофобия и монтенегризмът без сърбофобия, то в........

© Гласове