We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Защо Путин нагази полския антисемитизъм?

5 0 0
11.01.2020

Европа страда от амнезия – това е опасно. Който забравя историята си, е осъден да я повтори.

Разбира се, това не е случайно. Подмятанията на Путин са лост, с който „бавно и полека“ може да се обърне с краката нагоре и разглоби целият русофобски, по съвместителство и пронацистки, а покрай това – и антисоциалистически дискурс, залял Европа през последните две десетилетия. Путин, разбира се, не го е грижа за социализма сам по себе си, просто интересите им в този случай съвпадат.

Защо тъкмо сега? Моментът е подходящ. В ЕС има натрупана умора от Полша като опърничав и лаком член с полуконтактно, консервативно-националистическо ръководство и американско оръдие във все повече самоосъзнаващата се постамериканска Европа. Има и умора от полския сателит Украйна. ЕС – или поне централното му ядро, Германия Франция, Италия и др. – търси пътища за сближаване с Русия.



Тръмп няма как по-ясно да демонстрира липсата си на интерес да се ангажира с репутацията на Полша. В САЩ украинският въпрос се превърна в централен вътрешнополитически – и в него се очертава превес на „проруското“ крило за изборите през есента. Нормализацията на Запада с Русия се очертава като незизбежна задача на сегашните или следващи кабинети. Полша с твърдата си геополитическа позиция им е пречка.

Но защо Путин се захваща тъкмо с Полша? Тя е централният геополитически стълб на русофобския сантимент в Европа, главен източник на (почти) всички расистки русофобски митове от последните поне сто години. Сегашната провалена американска стратегия в Украйна е гръдна рожба на русофоба Збиг „Брезински“, както се произнася тук в САЩ, и е израз на великополските, а съвсем не американските, геополитически интереси.

Полша е и най-лесната плячка за всеки разобличител на лицемерието и историческата несъстоятелност на днешната западна русофобска и антисоциалистическа пропаганда заради уязвимостта си във връзка с Холокоста, а това винаги има голяма тежест не само в Израел, но и в САЩ, пък и в Европа.

Митът, че Втората световна война (ВСВ) била започната съвместно от двата тоталитарни режима, Германия и СССР, е основна догма на следвоенното полско национално съзнание. Където и да отгърнеш полско четиво по въпроса, няма начин да не узнаеш, че „II wojna światowa zaczęła się w wyniku zmowy i agresji dwóch państw – III Rzeszy Niemieckiej i Rosji sowieckiej“ – „ВСВ започна в резултат на сговора и агресията на две държави – Третия германски райх и Съветска Русия“.

През последните две десетилетия тази плитка полска лъжа се наложи и като догма на общоевропейското ново илюзорно съзнание. В 2009 г. Европарламентът избра 23 август, датата на подписването на пакта „Рибентроп-Молотов“, за ден на жертвите на тоталитарните режими. Турен бе знак за равенство между нацизма и социализма въобще, а не просто комунизма или Сталиновия режим. Доколкото нацизмът отдавна го няма, а новите му превъплъщения не се признават за такива, социализмът – и националистически, и ляв – бе обявен за главен враг на Европа. Полша и цяла Източна Европа са невинни жертви тъкмо на съветския, руския комунизъм.

Това бе обръщане на 180 градуса спрямо положението до 1989 г., когато в Западна Европа осъждането на нацизма и Холокоста постепенно стана общопризнато, без да се обвързва ни най-малко със социализма и СССР. Хитлер бе прегазен не от друг, а от СССР. Западна Европа се разкая за престъпленията си срещу евреите под Хитлеровото крило. Не веднага, не лесно, но с времето гузността й просто я заля.

Защо не веднага? В 1945 г. в някога космополитния Париж новите „арийски“ съдържатели на еврейски магазини протестираха срещу връщането на оцелелите им собственици с крясъци „Смърт на евреите! Франция за французите!“. Но в 1970 г. западногерманският канцлер Вили Бранд се поклони пред жертвите от варшавското гето, а в началото на 2000-те г. в центъра на Берлин до Бранденбургската врата бе открит грамаден паметник на жертвите на Холокоста.

Анти-антисемитизмът се превърна в главна черта на днешната западна „германскост“, по аналогия по-късно механично налагана и на източните немци, на днешната „европейскост“ въобще. Това не отменя опасността от днешния европейски антисемитизъм, за който съм разказал на друго място – по-долу давам линк.

Макар и не толкова експлицитно, Западна Европа разви гузност и към своя колониализъм из другите континенти, и ако и да не престава да го упражнява, вече страда от колониалното си наследство и особено от наплива на мигранти от бившите си колонии. Гузността на Западна Европа днес се смята от мнозина за неин основен порок.

По друг начин се развиха нещата в „съветския блок“. И там, разбира се, изтреблението на евреите във ВСВ бе добре известно и се осъждаше. Имахме ден на концлагериста, 11 април, на който гледахме по БТ вледеняващи кръвта съветски (или полски) филми, а в училищния хор пеехме съветската песен за Бухенвалдските........

© Гласове