We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Истинската история на социализма – „Трийсет години по-късно“

3 0 0
31.12.2019

Българската социология потвърждава емпирично западните данни за отношението на българите към 30-годишния преход, но засега се въздържа от радикални философски изводи

В коментара за годишнината на 10 ноември писах тук, че, за разлика от есента на 2014 г., сега няма достъпни в интернет обективни европейски данни от рода на проекта Ангъс Мадисън за икономическото развитие на България и Източна Европа в най-ново време и бях принуден да прибягна до американския център „Пю“.

Български социологически данни, признавам, тогава не потърсих, но грешката ми бързо бе поправена от социолога Кънчо Стойчев, който в края на ноември в София, дето бях за кратко с детския ни музикален театър от Ню Йорк, ми подари току-що излязлата интересна книга „България. 30 години по-късно“. Веднага я отварям на стр. 66-67 и чета забележителните данни от национално проучване на Gallup International – България от април 2019 г. Те са цитирани в статията на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев там.

Спомняме си, че процентът на доволните от прехода в България според публикуваните на 8 ноември т.г. данни на „Пю“ беше между 24% и 32%. Според Gallup International – България пък 29% от българите мислят, че „като цяло България спечели от Прехода“. Според „Пю“ България е на предпоследно място в посткомунистическа Европа, след Украйна, по процента на хората, за които има подобрение на стандарта им на живот – 32%. Според Gallup International – България само 12% отговарят с „да“ на въпроса „Аз и моето домакинство като цяло спечелихме от Прехода“.

Според „Пю“ на въпроса дали икономиката е по-добре или по-зле сега в сравнение с „комунистическото управление“ България водеше класацията в Източна Европа отзад напред с 24% – „сега е по-добре“ срещу 57% – „сега е по-зле“. Според Gallup International – България също 57% от българите са съгласни с твърдението „В крайна сметка управлението на Тодор Живков се грижеше повече за хората“, а 17% не са съгласни. Сред съгласните са 21% от младежите на възраст от 18 до 30 г. – срещу 12% несъгласни. При хората на 61 г. съотношението е 83% срещу 13%.

Според Gallup International – България съотношението на съгласните и несъгласните с твърдението „на практика в България няма свободни медии и свобода на словото“ е 57% срещу 23%, с твърдението „На практика изборите у нас завършват винаги с издигане на власт на лъжци и крадци“ – 72% срещу 16%, с твърдението „В България законното забогатяване е много рядко“ – 80% срещу 11%, а с твърдението „като цяло ЕС е... организация в полза на силните и богати страни“ – 72% срещу 12%.

Мнозинството българи също, показват данните на Gallup International – България, симпатизират на унгарския премиер Виктор Орбан и мислят, че малцинствата в България „се позволява повече, отколкото на българите“.

Читателите обаче знаят, че за мен отговорите на тези „етнически“ въпроси произтичат пряко от отговорите на „класовите“ въпроси преди тях. „Национализмът“, както и настроението срещу мигрантите, срещу Истанбулската конвенция и всички други прояви на bigotry (омраза към различните) имат чисто класови корени. Мнозинството е нещастно и недоволно от положението си, от социалната несправедливост, т.е. от засилващото се неравенство, от корумпираната и високомерна политика на елитите, и не приема акцентирането на гражданските права на етническите и lifestyle малцинства за сметка на икономическите права на мнозинството. Това е азбучно просто. Мнозинството вижда сенките по стената на Платоновата пещера и се бори с тях – тъй, както умее.

В други статии от книгата „България. 30 години по-късно“ „етническата“ тема заема видно място, включително и „заслугата“ на ДПС за „опазването на етническия мир“. Според мене това е преувеличено – ако не........

© Гласове