We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Катастрофата на Запада в Сирия парадоксално е победа и за (истинската) Америка

3 0 0
27.10.2019

Разбира се, като империалистическа сила САЩ претърпяха катастрофа – по мнението и на двете големи американски партии, и на „правилните“ западни медии, и на широката западна общественост. Тук сините колеги, по-католици от папата, напразно мъкнат от девет кладенеца вода да измътят американска „победа“. Да, група американски войници (от 200 според Белия дом до 500 според Пентагона – не се знае) щe остане в провинция Деир ез-Зор да варди газовото находище на „Коноко“; американската база Ат-Танфа на йорданската граница засега ще продължи да контролира трансфера на чуждестранни джихадисти към Сирия – обясненията, че оставали да продължат „борбата с ИДИЛ“ никой и в САЩ не приема сериозно – но това са ариергардни маневри за запазване на лице.

Катастрофата е абсолютна. САЩ загубиха всичките си съюзници в региона. Изоставиха кюрдите, както пресметна сайтът The Intercept, за осми път в историята. Конфликтът им с Турция фактически спусна кепенците на НАТО: с куриози като оръжейното ембарго на Вашингтон и Брюксел срещу Анкара, отказът на турския президент да приеме американския вицепрезидент по време на посещението на последния в Турция, заплахите на Тръмп да анихилира турската икономика, обстрелът на американски войници в Сирия от турската армия и американските планове за евакуация на авиобаза Инджирлик... САЩ тласнаха кюрдите в прегръдката на Асад, Турция – в обятията на Русия, която веднага запълни регионалния вакуум. Путин, утвърдил се като безспорен нов хегемон на Близкия изток, бе посрещнат като фараон в Саудитска Арабия и ОАЕ; веднага Рияд започна преговори с Техеран за примирие в Йемен с посредничеството на Пакистан; в Сочи долетя на инструктаж Ердоган, следван от 40 висши африкански държавни и правителствени ръководители.

Тези главоломни развития обаче не бяха чак толкова изненадващи за мен. Читателите може би помнят, че през септември 2015 г., след речта на Путин в ООН („Вы хоть понимаете теперь – чего вы натворили?“) и ненадейното начало на руската операция в Сирия, прогнозирах края на американската глобална военнополитическа хегемония. Както пък септември 2008 г. тури край на „Вашингтонския консенсус“ в глобалната икономика и финанси. Оттогава живеем в постамерикански свят. Той не е точно „многополюсен“ в смисъл, че някой предлага реална коренна алтернатива на американската система – както навремето предлагаше СССР, или че се е формирал нов едноличен световен лидер, но е свят на бързо разпадаща се американска хегемония.

Но и тези от почитателите на Путин, които мислят, че разпадането на американската хегемония в света означава разпадане на САЩ или поне драстично обедняване на американците по сценария на СССР в 90-те години, се заблуждават. Всъщност, както много пъти съм писал тук, истинските национални интереси на Америка се разминават драстично с интересите на досегашния световен хегемон – глобализираната империалистическа върхушка.

Обкновеният американец не вижда нищо от печалбите на глобалните supply chains, водещи се за „американски“ корпорации – но най-често не плащащи никакви данъци в САЩ. Напротив, той страда от тяхната политика на аутсорсинг и деиндустриализация у дома не по-малко (поне относително) от обикновения българин. Обикновеният американец не печели нищо и от статута на долара като световни пари: ползите от това за американската икономика се оценяват на 5% от БВП – не е малко, но те не засягат 99% от населението. И още по-малко вижда той полза за себе си от американския държавен дълг: напротив,........

© Гласове