We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Истерията около политиките за закрила на детето е симптом за болно общество

4 0 0
17.10.2019

Няма да е справедливо, ако нарочим само ромите, защото са необразовани и се подлагат лесно на внушения и манипулации. Във фейсбук има група от над сто хиляди души, които ежедневно обменят информация за заплахите над българското семейство и децата. Те протестират срещу държавните политики за закрила на детето, обявени за анти-семейни. Страхуват се децата им да не бъдат отнети за незначителни неща. За продажбата на деца в скандинавието, направо да не споменаваме. Повечето от тези хора са образовани, имат професии, справят се с живота си, отглеждат добре децата си. Техните говорители също създават усещане за нормалност и искрена посветеност на каузата.

Тогава, кое прави възможно всички тези цивилизовани хора да бъдат обсебени от такъв колективен страх? Учените казват, че масовата психоза е явление, което периодично обладава обществото. Но след истерията за края на света, която сега изглежда безобидна, нашето не помни друга подобна по мащаб в новото си време. Масовата психоза не се появява случайно. Обществата боледуват като индивидите от депресия, тревожност, мания. И както при индивидите, вероятно и в големите групи, болестта е проява на дълго сдържани негативни емоции и страхове. Обществото ни е болно и истерията около политиките за закрила на детето са симптом за това.

Ние не сме изцяло рационални същества. Емоциите ни движат, независимо дали си даваме сметка. Формираме убежденията си колкото на база на аргументи и знания, толкова и под влияние на чувствата си. Но когато едното започне да доминира, това е знак, че се разболяваме. Липсата на критичност е сигурен белег за това масово полудяване. Отказът да се приемат аргументите на здравия разум и примерите от реалността, отхвърлянето на твърденията на специалисти и учени, също.

Предлагам на читателите да проверят как им въздействат фактите от реалността и докато четат следващите редове да наблюдават преживяванията и мислите си.

1. Твърди се, че държавата взима неправомерно деца

Последно в медиите се завъртя случаят на три изведени деца. Първоначално бяха публикувани материали за трагедията за „отвличането“ на децата и социалните бяха анатемосани. Чуха се отново всички приказки за продажба на деца, възмущението нарасна. После Министерство на труда и социалната политика публикува покъртителни снимки от помещенията, приспособени за дом на семейството и разказа каква подкрепа е получавало то през последните няколко години . А тези дни ентусиасти от една от организациите, срещу държавните политики за закрила на детето, започват благородна акция за събиране на средства за семейството.

Истината е, че в този случай, както и в много други в които, децата се настаняват при роднина или при приемни родители, а ако липсват такива - в Център за настаняване, става въпрос за нещо повече от бедност. Видно е от снимките. За всеки, който работи в сферата на психичното здраве, е ясно, че водещият проблем в това семейство вероятно е свързан с психично разстройство , което не позволява на родителите да се възползват от помощта, която получават. Колкото и средства да се налеят, след известно време те отново ще бъдат в същото състояние. Социалните съвсем правилно са преценили, че за да запазят децата и за да им дадат шанс, е добре да им потърсят алтернативна грижа. Ако се вярва на пресата, извеждането не е станало по най-добрия начин. Възможно е това да е бил единственият възможен. Но ако бъдат отглеждани в тази среда, децата също ще станат жертва на социално и емоционално занемаряване и ще развият психични разстройства, които няма да им позволят да живеят пълноценно. Те също ще имат деца и те вероятно ще бъдат намерени един ден в същото състояние.

Макар и да изглежда атрактивно и благородно, всъщност е доста опасно адвокати да връщат деца, които по преценка на социалните служби са изведени от семействата. Много често става въпрос за психични проблеми, които са видни само за специалистите и които правят........

© Гласове