We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Имиграцията на два фронта

3 0 0
17.10.2019

На теория има два основни дискурса за имиграцията с безкрайни варианти. Първият, който е общ за католиците, верни на папа Франциск, и левичарите без граници, гласи, че приемането на имигранти е дълг за милосърдие или за човечност; вторият, който е характерен за всички привърженици на националната идентичност, е, че имигрантският поток е фактор за разпадане на единството на страната.

Понеже трябва да се разкрасят нещата, преди да ги представят на публиката, първите, вместо да говорят за задължението за милосърдие, твърдят, че имиграцията е “шанс за Франция”. Този дискурс е повтарян толкова много, че дори вече не обясняват защо. Вторите заявяват, че същата тази имиграция е толкова непоносим товар и доскоро дори пропускаха да представят данни за това. Дебатът се усложнява допълнително от законовата забрана за етническа статистика, с презупцията, че всеки французин е потенциален расист.

Аз бих искал да се върна към някои прости реалности.

На първо място, бих искал да напомня на противниците на имиграцията, че каквото и да говорят и да правят, имиграцията ще продължи. Дори Доналд Тръмп, който се хвалеше по време на президентската кампания, че ще сложи край на имиграцията през мексиканската граница, не успя да я спре. Не само защото не можа да построи китайската стена, която бе обещал, но и защото имиграцията е течност, която прониква през всички пролуки, а ако е необходимо, си създава и нови.

Някога имиграцията означаваше да заминеш на дълго пътуване.........

© Гласове