We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Фашизацията в украински стил на „либералната“ ни десница не е поза, нито случайност

4 0 0
30.09.2019

В руски блог видях остроумен коментар на изявлението на герберското МВнР по повод широко разрекламираната от тях руска изложба за 9 септември: „Прави са – Червената армия наистина подложи на „репресии“ нацистите в Европа и откъсна източноевропейските страни от „цивилизацията“, породила нацизма“.

Истина е, че тези пропагандни действия на режима само увеилчават интереса към хуленото. След произволните арести на известен опозиционен журналист и другите набедени за шпиони, казват, броят на участниците в събора на русофилите на „Копринка“ нараснал с 50% от миналата година. Продължавам да мисля също, че промените в учебниците по история с грубо антикомунистически уклон ще направят почти всички български ученици комунисти.

Но е истина също, че зад упоритата нацистка пропаганда на нашите десни – оневиняването на осъдените от Народния съд, грубите фалшификации около самия Народен съд, около Девети септември и въобще на историята на България преди, по време на и след Втората световна война, техния глупашки Луков марш, истерията им срещу т. нар. от тях „МОЧА“ (паметника на Съветската армия в София), фалшификациите им за природата на фашизма, отъждествяването на фашизма и „комунизма“ – зад всичко това стои и определена политическа реалност.

Не реалността на партиите на протеста, на европейското „селско въстание“, което издига и социалистически искания покрай ксенофобските лозунги срещу имигрантите. А реалността на все по-сериозно загрубяващия режим на „либералния“ глобален капитализъм, особено осезаемо – в по-слабите му звена, дето медът му все не докапва (trickle down) до масите, но затова пък жилото му им е много добре познато.

Всички машинации на герберския режим след евроизборите – орязване финансирането на опозицията, натиск над медиите и гражданското общество, вкл. арести и уволнения на журналисти и опозиционери, спиране излъчването на националното радио, бясната, нямаща спирачки русофобия – говорят за бърза фашизация в украински стил.

По усърдието си в коловоза на русофобията например – да повторя за пореден път, пък дано се чуе – днешните десни далече задминават своите предполагаеми образци, осъдените от Народния съд военопрестъпници, да не говорим за по-старите домашни русофоби като късния Стамболов и Захари Стоянов.

Да, Борис III и премиерът Богдан Филов присъединяват България към Оста. На руските колеги, дето все ни обвиняват в предателство, можем да кажем – това беше нашият пакт „Рибентроп-Молотов“. В края на 1941 г. Оста обединява почти цяла континентална Европа или двойно повече територия, отколкото ЕС днес. У нас квартируват немски войски с репутация на непобедима сила, гътнала Франция за пет седмици. Координацията между Берлин и София тогава е дори по-тясна, отколкото между Брюксел и София днес. Царят и премиерът общуват с немците всеки ден без преводачи, а също с италианците, унгарците и другите тогавашни съюзници. Филов е уважаван немски професор, в Италия разговаряше свободно на италиански. София тогава е много по-задължена на Оста, отколкото на Брюксел днес – пресен е триумфът в Добрич и Скопие.

Но ни царят, ни Филов не допускат мисълта дори един българин да иде на фронта срещу Русия. Въпреки натиска на Хитлер, особено след Сталинград. Като вменяеми люде за тях лоялността към съюзника си има железни граници. Ген. Луков, който мисли другояче, е маргинална (и корумпирана) фигура с основно........

© Гласове