We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мистериите на българските земи Епопеята Каймак-Чалан Надали има друг връх на планетата, който да е загубил 11 метра от своята височина

7 0 0
20.09.2019

В памет на Красимир Узунов – Поручика (1963-2019)

На 20 септември 2019 г. група българи за трета поредна година ще извърши поклонение на връх Каймак-Чалан, на днешната граница между Гърция и Република Северна Македония. Първото официално отдаване на почит на загиналите български воини се състоя през септември 2016 г. Негов инициатор и вдъхновител беше напусналият ни на 25 февруари т.г. Красимир Узунов, познат в средите на журналисти, политици, военни и т.н като Поручика. Само за две-три години този „нестандартен“ изследовател, с присъщите му дълбоки познания, енергия и работохолизъм, издаде три обемисти изследвания, посветени на Първата световна война – част от още по-мащабен замисъл, който за жалост остана неосъществен… „Пилотният проект“ на предложения нов прочит на събитията е публикуваният през 2015 г. първи том на замисления двутомен труд за битката на Каймак-Чалан през 1916 г.

Защо Каймак-Чалан? Може би защото забравата е най-болезнена именно при тази неравна, но и толкова знакова битка. Някога не е било така. През 1939 г. подполк. о.з. Коста Темистоклев пише: „Каймак-Чалан! Кой не е чувал за славните подвизи на храбрата българска войска по склоновете на тоя горд връх… За страшните и кръвни жертви, които трябваше да бъдат дадени в оная гигантска борба за обединението на всички българи…“ След 1944 г. нацията е обект на социалното, културно и идеологическо инженерство на тоталитарната държава. Българското участие в Първата световна война е осъдено като израз на „великодържавна“ и „империалистическа“ политика… За щастие, „интернационализмът“ няма достатъчно сили, за да промие необратимо колективния разум на един народ. За съжаление обаче, и след 1989 г. възкресяването на историческата памет е процес, който често е далече от хоризонта на днешния ни политически и културен елит.

От гледна точка на военната наука кървавото сражение за Каймак-Чалан от 12 до 30 септември 1916 г. е кратък епизод от войната… До 23 септември сърбите, макар да имат смазващо надмощие в хора и артилерия, дават над 10........

© Труд