We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мистериите на българските земи Гранитският дъб – ням свидетел на миналото Специалисти са установили, че най-старото дърво в България е поникнало през 345 г. сл. Хр.

3 0 0
30.08.2019

По време на османската власт са унищожени 1/3 от българските гори

През 343-344 г. в древната Сердика (днешна София) заседават над триста епископи от целия християнски свят. Най-емблематичният участник в Сердикийския събор е св. Атанасий Александрийски (около 295- 2 май 373 г.) – прочут богослов, тачен от векове и на Изток, и на Запад. След събора светият отец потегля към Константинопол, като по предание създава манастира при село Златна ливада, Чирпанско. По пътя си минава през землището на днешното село Гранит (община Братя Даскалови, Старозагорска обл.). Роден в Египет с неговите пустини, александрийският архиепископ е почитател на зелената природа. В село Гранит вярват, че именно св. Атанасий е „боднал“ в земята онзи жълъд, от който пониква най-старото дърво в България! Преданието вероятно е създадено през XIX век, ако не и по-късно, но все пак ни провокира да помислим какво означава за нас присъствието на този „ням свидетел“ на миналото…

Хилядолетникът от село Граните е от вида „летен дъб“. Той е в „топ 10“ на най-старите дървета в Европа, а възрастта му е установена през 1982 г. чрез т.нар. Преслеров свредел. Оказва се, че фиданката е поникнала през 345 г. сл. Хр., наистина на следващата година от Сердикийския събор. Източната Римска империя тогава е управлявана от Констанций, най-големият син на Константин Велики. Когато Аспаруховите българи идват на юг от Дунав, дъбът вече е бил на близо три века и половина! И е расъл не самотен, както днес, а в огромна гора. През 1969 г. короната му е покривала площ от над един декар – 1017 кв. м, при обиколка на стъблото 7,45 м и височина 24 метра. Уви, днес „ветеранът“ е в критично състояние, а поддържащата конструкция на единствения му жив клон се нуждае от незабавен ремонт. При толкова природозащитници, научни институти и т.н. грижи за него днес полагат единствено местните хора – кметството в Гранит, художникът Тоню Цанев и неколцина съмишленици. И все пак, Гранитският дъб има своите почитатели – фиданки, отгледани от негови жълъди, вече са посадени в Раковски и Брезово, както и при руините на средновековната църква „Св.........

© Труд