We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

И миналото има чест и съвест

3 0 0
08.08.2019

Някогашен познат, днес професионален партиец, подвизаващ се ниско във властта, коментирал пред приятели, че с последните „Нерви и утехи” от миналия петък съм опитал да се „прикача” към „злобата на деня” и да се възползвам от проблемите, които имаме с Македония. Доколкото това не е било казано спонтанно, в случайна компания, а се е обаждал поотделно на всекиго, мисля, че изблиците му не са чак толкова непринудени. Нямам навик да се обяснявам на никого, придържам се към старомодното писателско разбиране, че мотивите и причините за какъвто и да е текст се съдържат в самия него. Но истината е, че винаги извън написаното има неразказани и дори неспоменати „пружини”, които пораждат и движат цялото му създаване. Понякога съм ги посочвал, най-често под линия, а специално тук, в „Нерви и утехи”, нерядко съм разчитал на това, че читателите ги знаят от предишни публикации. През изминалите години за Македония съм писал тук поне в десетина петъци и нагласите ми по темата са ясни и неприкрити. Смятам, прочее, че по нея всеки има право на мнение, стига то да не е формирано от меркантилност и кариеризъм. Което не ми пречи поне веднъж и аз да споделя с поддръжници и опоненти какво смятам, а и какво изпитвам, когато залягам над текста.

Тръпката, която това име извиква у мен, е заложена от съдбата нехайно,

но и твърде... съдбовно. Осъзнал съм го вече възрастен мъж, когато съм пресметнал две и две и съм осъзнал как епизодът, разиграл се там преди (вече) сто години, е позволил животът ми да се случи. Да започне и да се състои. На фронта при Дойран дядо ми Павел, млад войник хелиографист от Четвърти плевенски пехотен полк, бил изпратен в тила на дивизията да смени повредена част от хелиографната станция. Когато изпълнил задачата, попаднал пред очите на дядо ми Донко, началник на артилерийски обоз. Този ми дядо, фелдфебел, при всичките си ордени от предишните две войни, в Европейската вече бил надхвърлил строевата възраст. Но имал остри очи, разпознал своя млад съселянин, разпитал го за службата и му наредил: ще остане да преспи при обоза и утре ще се върне на първата линия. Може просто да е искал момчето да се наспи както трябва, да се окъпе (също лукс на фронта), да хапне, а и да си поприказват. Или пък старият воин се е догаждал по някакви свои признаци, че утре ще почне последният (неуспешен) щурм на Антантата срещу укрепената дойранска линия на 9-а плевенска дивизия.

Нямало е откъде да знае, че на сутринта разчетът на хелиографната станция ще бъде избит до крак, но точно това се случило. Дядо ми Павел остава жив благодарение на тази съдбовна среща.*

По това време баща ми, четвъртият най-малък син на дядо Донко, е бил почти тригодишен. Майка ми още не е била родена – дядо Павел отишъл на фронта ерген, за да не оставя сираци. Водил съм синовете си там, край езерото – да видят къде родът ни се е спасил преди още да се е появил. Това Там е в Македония, не знам само в коя част – в гръцката или в Северната. Преди да влезе в политиката, Божидар Димитров ми бе обещал карти от онова време, за да се ориентирам къде точно съдбата ни е ударила едно рамо, но така си и остана.

Това и за децата ми не трябва да е без значение. След войните от Лерин в България пристигат прадядо им Христо и прабаба им София. Заселват се в столицата, тук раждат децата си, тук са гробовете им. Фамилията им под турско са били куриери на Вътрешната организация – важна роля в начертаната от Гоце Делчев модерна система на революцията. Братовчеди и братовчедки живеят в днешния Флорина, в Солун и другаде в Северна Гърция. Това също е Македония, също стара българска земя. За нас понятието въобще не се изчерпва със скопската държава, претенциите й да контролира и да противостои на чувствата ни в тяхната цялост са прекалени, несъстоятелни, някак комични. Македония, както е известно, е нещо повече.

В детството ни злободневието просто заобикаляше тази тема. По същото време (както се разбира) тя е........

© СЕГА