We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мистериите на българските земи “Светият път” – София през XV век

4 0 0
26.07.2019

Национален поклоннически поход следва маршрута на пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир през 1469 г.

Краят на похода, дълъг 580 км, е пещерата на светията близо до Рилския манастир

Както е известно на читателите, през месец юли се провежда първият Национален поклоннически поход „Светият път“. Участниците следват маршрута на пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от старопрестолно Търново до Рилския манастир през 1469 г. В броя на „Труд“ от 12 юли разказахме за Никопол, последната столица на Търновското царство. Тръгвайки от дунавския град, от 6 до 14 юли поклонниците преминаха през селата Жернов, Муселиево, Мечка, Коиловци, Върбица, град Плевен и Кайлъка, Брестовец, Тодорово, каньона на река Чернелка, Петърница, Бъркач, Садовец, Ъглен, град Луковит. Следващият етап, продължил до 21 юли, включваше Карлуково, Кунино, Камено поле, Долна Бешовица, Тържишкия манастир, Старо село, Царевец, Долна и Горна Кремена, Върбешница, град Враца, Бистрешкия манастир „Св. Иван Пусти“, Паволче, Челопек, Люти брод, Черепишкия манастир. Тръгвайки от него, през Игнатица, манастира „Седемте престола“, Батулия и Курилския манастир на 25 юли участниците в „Светия път“ пристигнаха в София.

За повечето от изброените села, градове и манастири може да се разказва отделно, при това с интересни забележителности, красиви местности, различни предания… С удоволствие ще се спрем на някои от тях по-нататък в нашата поредица. Държим още тук обаче да отбележим нещо важно – „Светият път“ насочи вниманието, особено на местните хора, към забравени средновековни паметници в Плевенско, Ловешко, Врачанско и Софийско, т.е. инициативата има и научно-познавателни проекции. Проучвайки разнороден материал, Евгени Коев и Паскал Пиперков възстановиха маршрута отпреди 550 години във възможно най-правдоподобния му вид. Защо обаче някогашният „Свети път“ през 1469 г. не е осъществен „по права линия“, а „криволичи“ из Северна България? Явно е бил свързан с местните български общности, като монасите са имали за задача и да събират дарения за своя манастир. Преминават през села и градове, преодолели в по-голяма........

© Труд