We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Завръщането на Индиана Джоунс Средновековният замък на Свищов – сълзи и кръв Боляри на Иван Шишман бранят до последно крепостта

3 0 0
15.06.2019

Излизат добре запазени нови доказателства за ролята на крайдунавската твърдина

Буквално преди дни завършиха разкопките на хълма „Чуката“ в Свищов. В продължение на четири седмици воденият от мен екип проучи голяма част от българския средновековен замък, чиито руини са запазени до близо 10 м височина. За разлика от други крепости на Второто българско царство, за него съществуват много писмени сведения. Археологическите проучвания от май-юни 2019 г. дават значителна яснота и подредиха хронологическите периоди от съществуването на крепостта.

Като цяло бе разкрита северната половина на замъка. Най-високият пласт се отнася към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска война от 1810 г. Така замъкът се запазва чак до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена.

От този период бе разкрита крепостната порта и частично запазения калдаръм на вътрешния двор. При разкопките бе намерена обилна керамика, като преобладават глазираните съдове – паници и блюда. От някогашната артилерия са запазени няколко гюлета за тежкокалибрени оръдия. Засега сме попаднали само на един масивен зид, може би останка от жилището на крепостния началник.

Археологическата картина напълно съвпадна с описанието на османския пътешественик Евлия Челеби от 1651 г. Както вече разказах в рубриката си в „Труд“ от миналата седмица, той твърди, че вътрешната крепост на Свищов била с близък до четириъгълник план със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените се намирали топове с достатъчно боеприпаси.

По време на разкопките огромен интерес предизвика по-ранния период от ХV-ХVІІ в., за който вече писах в „Труд“. Тогава Свищов играе важна роля в кървавите битки между мюсюлмани и християни.........

© Труд