We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Заразата „ах!” поболява земи и морета

3 0 0
13.06.2019

Марсаскала, Малта, специално за „Нерви и утехи”

Преди дванадесет години приятелски ангажимент ме отведе на популярния фестивал за българска естрадна песен, някога посветен на Бургас, морето и неговите трудови хора. Посвещението на трудовите хора бе вече премахнато, вероятно защото на някои им напомня компрометираното, а може би и застрашително понятие „работническа класа”, или просто за да не напомня пълзящата тогава и в Бургас безработица. Имаше песни всякакви, на сцената в летния театър се изреждаха останалите в бранша звeзди, с подразбиращия се превес на бургаските такива. Харесах една песен, за която още тогава написах в „Нерви и утехи” и която не съм забравил и до днес, въпреки всеизвестно нищожния живот на естрадните парчета. Сега, далече от Бургас, далече и от България, бъркам в интернет и изваждам какво съм писал за нея:

„Песента бе посветена на съсипването на Черноморието, заграбването му от акулите на бизнеса, затрупването му с бетон и камък, поругаването на романтичната му душа.

Строят с такъв размах,
че вече, общо взето,
докато кажеш "ах!" -
и няма го морето.

Това, който го е видял с очите си, го разчита безпогрешно. Брегът на юг полека-лека се превръща в един мегаполис от Емине до Резово. Строени-недостроени нови и нови хотели "отварят гостоприемно врати" всяко лято. Застрашително нагазили в пясъците или тежко надвиснали от скалите, те сякаш настъпват срещу самото море, закриват го от погледа, за да не видим какво ще направят и с него. Както горчиво препоръчва песента - ако ти се гледа морето, сложи си фототапет. Текстът е на Матей Стоянов и високата школа си........

© СЕГА