We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Зора и бомби, миналото като сегашно

3 0 0
06.06.2019

Песента идва някъде от съседния блок, допрян до нашия под прав ъгъл. Пролетта най-после затопли карето и някой е отворил прозорец. Това е старо парче, значи и слушателят е възрастен, най-вероятно пенсионер, щом си е вкъщи посред бял ден. Разпознавам я без усилие – сръбска песен и хубава, тези думи са достатъчни някой да ме заклейми, но добрата музика си е добра, тя ще стопли дори всеки чистник и перфекционист. После: не съм виновен, че я разпознавам, това не зависи от мен. Има причина и нещо повече в тази песен.

Беше точно в месеца на промяната, ноември 1989-а. По график имаше писателско посещение в Ирак. Бяхме странна група, възбудени от онова, което започваше – първите митинги, падането на Берлинската стена. Когато пристигнахме, разбрахме защо мнозина не пожелаха да тръгнат. Багдад бе потискащо натруфен, а по кръстовища и фасади стояха огромни портрети на диктатора: с чалма, с фуражка, с каска, гологлав. Още след самолета дипломатите ни предупредиха да не се заглеждаме, да не коментираме, дори да не се усмихваме, обърнати към този образ. Имало чужденци, изчезнали след такава грешка. Иначе градът бе обновен и като току-що измит, след войната с Иран изглеждаше непокътнат, с множество нови хотели и обществени сгради, някак празничен, натрапчиво богат. Край мостовете над Тигър семейства с много деца и непременно с бебе в количка излизаха по залез-слънце и се разхождаха край водата. Вероятно така народът заличаваше раните от битките. Люлките срещу........

© СЕГА