We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мистериите на българските земи Заговори и преврати за короната на Асеневци Независимо от бурните перипетии, името „Асен“ не изгубва магията в душите на българите

3 0 0
31.05.2019

Болярските „партии“ се активизират след смъртта на последния от великите Асеневци

В няколко броя на „Труд“ разказахме за династичните и междуособни борби в старопрестолните Плиска, Велики Преслав и Охрид. Идва редът на „богопазения град“ Търнов, който в продължение на две столетия е столица на възкресената от Петър и Асен средновековна българска държава. В политическата система на Второто царство болярството има значителна тежест, много по-осезателна в сравнение с епохата преди византийското завоевание. Силно изразено през XII-XV век е и влиянието на византийския политически модел, въпреки че борбите за власт притежават достатъчно ярка собствена природа.

Вътрешно напрежение има още в първите години, като не бива да пропускаме и малко известните разногласия между самите Петър и Асен. „Братята освободители“, както с право можем да ги наречем, притежават силни характери и индивидуалност. След години на обща борба към 1193 г. между двамата царе и съуправители се появява несъгласие, за което споменават неколцина византийски автори. Руско-американският византолог Александър Каждан дори го дефинира като „разривът между Петър и Асен“… Борбата с Византия съвсем не е била лека, както често се мисли. Въпреки че допуска редица грешки, император Исак II Ангел на три пъти прониква на север от Балкана и обсажда основните български сили – два пъти в Търново (1186 и 1190) и веднъж в Ловеч (1188 г.). Дори и след битката в Тревненския проход (1190 г.), когато Асен побеждава ромеите с методите на „планинската война“, заплахата си остава. Нещо повече, очертава се крайно опасен византийско-унгарски съюз, който предвижда съгласувани удари откъм Тракия и Видин. В тази обстановка Петър е за тактически компромис с Византия – линия, която може би е по-обмислена и вярна. Българското общество обаче е така „надъхано“, че надделява по-радикалната позиция на Асен. Така Петър е „изместен“ от водещите позиции, въпреки че не се отказва от титлата. За щастие, конфликтът е безкръвен и не води до разединение на българските сили.

През 1196 г. след........

© Труд