We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мистериите на българските земи Феноменът “Българско културно излъчване” Целият православен славянски свят живее векове със създаденото по нашите земи

3 0 0
23.05.2019

Акад. Дмитрий Лихачов нарече България „Държава на духа“

На 24 май, Денят на Светите братя, на българското слово и писменост, нека хвърлим поглед към влиянието на нашата средновековна книжовност, литература и култура в Сърбия, Черна гора, Босна, Киевска Рус и наследилите я княжества (дн. Украйна, Русия и Беларус), Влахия и Молдова, Литва… В руската наука през ХІХ век се създават и утвърждават понятията „Първо“ и „Второ южнославянско влияние“ – подход, който е съзвучен с тогавашните политически представи, като учените не отричат българското съдържание на въпросното „южнославянско“ влияние. И това е напълно логично предвид по-ранното и фундаментално включване на българите в лоното на християнската цивилизация. „Първото влияние“ (Х-ХІ век) се илюстрира не само от преноса на български книги в Киев, от използването векове наред на българските преводи на свещени книги и светска литература, но и от митрополит Михаил Българина – първият киевски духовен глава, изпратен от Константинопол през 989 г.

„Второто влияние“ е най-силно в годините на османското завоевание – открояват се имената на митрополитите Киприан и Григорий Цамблак, а и други български дейци през ХV век. Поели по самостоятелен път в средата на XIV век, Влахия и Молдова следват онаследените от времето на българската власт на север от Дунав културни традиции. Тяхно олицетворение са Никодим Тисмански, „вездесъщият“ Григорий Цамблак, митрополитите Дамян и Теоктист, десетки монаси и книжовници. Изразители на българското духовно влияние в Сърбия са патриарх Ефрем, Ромил Видински, отново Григорий Цамблак, Константин Костенечки… Така или иначе, когато се говори за духовно и културно влияние в православна Европа, то българско – дори и в случаите, когато преминава през манастирите на Света гора Атонска, Византия, Сърбия и т.н.

Още по-изразително обаче е понятието „българско културно излъчване“, макар да не се радва на популярност. Неговият автор не е българин, нито учен българист, а прочутият историк, културен антрополог и философ на историята Арнълд Тойнби (1889-1975). В своя многотомен труд „Изследване на........

© Труд