We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Гласът на Владо Трендафилов

3 1 0
13.05.2019

На 8 май около пладне карах кола край Варна, в гъста гора, по тесен и недобър път, с много кръпки. Оказа се, че е някъде два километра преди ситното село Долище, когато колата изведнъж сякаш завря, запримига надпис "STOP", а стрелката на термоиндикатора заби безоткатно в червения сектор. Спрях. Казвали ми бяха, че такива неща означават на шофьорски език: "дотук беше". Иначе бързах по някакви работи, включително литературни, и както автомобилът, така и аз пребивавахме през последните часове в хаотичен стрес и суетливо, перманентно напрежение.
Излязох от колата. Знаех също така, че в подобни ситуации се отваря капакът, и се гледа мотора. Направих го. Не се заинтригувах обаче много от частите вътре и евентуалната им криза, нито от разбеснелия се охладител. Ясно ми беше, че ми трябва най-малкото инструктаж от майстор за тези неща. Пък наоколо, както казах, беше гъста гора, коли по този път минаваха рядко - през четири-пет минути. Вятърът поклащаше дърветата, отгоре се носеха гъсти, но прозирни тук-таме облаци, през които надничаше по някой внезапен лъч - като отсвет от прозорец при залез. Мръднах две крачки край пътя; видях синигер между клоните, рой мушици се кълбяха над туфа изровена в буренака пръст.
"Човече, някой нещо ти казва или има да ти каже" - рекох на себе си. "Един пътен........

© СЕГА