We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Отвращението е лечимо

4 1 0
06.05.2019

Решихме, че „гласуването с отвращение“ е някакво българско явление. Че го има, сме сигурни. Кой от нас не е чувал от близки и далечни, че или – отвратени, няма да гласуват, или ще го сторят, “ама с отвращение“.

„Гласуването с отвращение“, чиито резултати ще видим вероятно и на предстоящите евроизбори, е и тенденция, и факт. Ала не мисля, че е български феномен.

Това явление е свързано с цялостното доверие в онези, които наричаме „политическа класа“ в частност, но и нещо повече – с революционните промени във формирането и поддържането на всичко онова, което смятаме за обществен авторитет. Мисля, че „гласуването с отвращение“ е засегнало и по-стари демокрации - като Великобритания и САЩ, като Франция и Италия. Затова там традиционните партии отъняват откъм електорат; затова избуяват екзотични и дори стряскащи политически сили.

Ще опитам да поясня. Авторитетът, особено този, съчетан с могъщ властов ресурс, е формиран през вековете главно от сила. И е поддържан от право, прекланящо се пред наследствените привилегии. Различни митологии и ритуалистики непрестанно са внушавали, че тези привилегии са вечни. Можем да го формулираме с фразата: „Аз съм се родил цар, (принц, крал, барон, синя кръв и т.н.) и по тази причина – волю неволю, съм над вас. По тази причина трябва да си нося короната, па ако ще дворцовите........

© СЕГА