We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Една империя от прах. Това ли е всичко?

4 1 8
04.04.2019

Написах стихотворението „Кънтри” през 1985 г. През 1986 г. то излезе в книгата ми „Животът е последен”. В края на годината получих малък подарък по някакъв познат на поета Георги Богданов: инженер Димо Ханджиев от Сиатъл ми изпрати касета с песни на Джони Кеш. В кутийката имаше бележчица, от която ставаше ясно, че човекът е харесал стихотворението и ми праща записи на любимия си кънтри певец. Представям си какво му е било на този американски непознат – стихотворението беше за менгемето на любовния триъгълник, за умората и тегобата в изневярата, за безизходното втвърдяване на чувствата и оковите на родителския дълг. Уж любовно стихотворение, а без полет, без радост. Трябва да му е било много грубо и неуютно на инженера, за да ми прати тази музика. Бях нарекъл стихотворението „Кънтри”, защото такива бяха впечатленията ми от това изкуство: да се пее за делника – делнично, за чувствата – оголено и без превземки, а също и за трудното, за смешното, за мъжественото и славното в живота. Тогава кънтрито не беше на мода в България, музикантите го третираха малко като чалга, макар чалгата по нашите земи още да не бе нахлула. Аз вече бях донякъде замесен в тукашната поп-музика, но кънтрито ме привличаше, поне доколкото да кръстя на него едно стихотворение.

Джони Кеш бях слушал само веднъж в колата на приятеля ми капитан от далечното плаване Иван Ненчев. Певецът без съмнение бе любимец на моряците от всички океани. Не поисках касетата от Иван, сигурен бях, че........

© СЕГА