Поканата, която струва повече от протокола

Поканата на Доналд Тръмп към Владимир Путин да участва в срещата на Г-20 във Флорида изглежда на пръв поглед като възстановяване на една дипломатическа нормалност, разрушена през последните години. Русия е член на Г-20, руският президент представлява една от най-големите държави в света, а форумът по замисъл не е клуб на политически съмишленици. Ако международните отношения се развиваха според тази проста логика, новината едва ли би заслужавала повече от няколко реда. След 2022 година обаче присъствието на Путин на американска територия вече не е протоколен въпрос. То е политическо събитие със значение, което далеч надхвърля дневния ред на самата среща.

В продължение на години Западът изграждаше политика, чиято цел беше Русия да бъде ограничена икономически, дипломатически и политически, а Владимир Путин да бъде поставен в положение на международна изолация. Руското участие в глобалните формати не изчезна, но географията на президентската дипломация се промени. Москва задълбочи отношенията си с Китай, Индия, държавите от БРИКС, Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Путин остана изключително активен международен играч, само че все по-малко в пространството, което Западът продължаваше да възприема като център на световната политика.

Поканата за Флорида влиза в тази натрупана политическа реалност. Американският президент кани руския президент не просто на среща на Г-20. Той го кани в Съединените щати след години, през които значителна част от западната политика беше построена върху убеждението, че с Москва трябва да се разговаря от позицията на натиск, а връщането на Русия към нормално политическо общуване трябва да бъде обвързано с предварителни условия. Самото отправяне на поканата показва, че Вашингтон при управлението на Тръмп вече не приема напълно тази конструкция.

Това не означава американско признание на руските позиции по Украйна, нито капитулация на санкционната политика. Не означава и че отношенията между Русия и САЩ са преминали към трайно сближаване. Между двете държави остават огромни противоречия — Украйна, санкциите, европейската сигурност, стратегическите въоръжения, НАТО, енергетиката, бъдещето на световния ред. Променя се не съдържанието на тези противоречия, а начинът, по който американската администрация се опитва да работи с тях. Тръмп очевидно предпочита непосредствения контакт между големите сили пред дипломатическата карантина, която трябваше постепенно да принуди Москва да промени поведението си.

За Кремъл това е едновременно възможност и проблем. Възможност, защото президентът на Съединените щати сам признава необходимостта от присъствието на Русия на най-високо равнище. Проблем, защото от момента, в който поканата е отправена, всяко действие на Москва придобива допълнителна политическа стойност. Незабавното приемане би позволило на Белия дом да представи бъдещата среща като собствен дипломатически успех. Категоричният отказ би унищожил възможност, която Москва няма очевидна причина да унищожава. Остава третият вариант — поканата да бъде приета положително като политически жест, но окончателният отговор да бъде оставен отворен. Именно това прави Кремъл.

Дмитрий Песков не отхвърли американското предложение. Напротив, Москва даде да се разбере, че оценява поканата. Но между благодарността за поканата и потвърждението, че президентът Путин ще пристигне във Флорида, Кремъл остави пространство, в което могат да се случат много неща. Това пространство не трябва автоматично да бъде тълкувано като нерешителност. В дипломацията на големите сили неопределеността често има собствена цена.

За Вашингтон присъствието на Путин би имало политическа стойност още преди да е започнал първият разговор. Кадрите от срещата ще обиколят света. Американският президент ще бъде домакин на руския президент на американска територия. Ако във Флорида пристигне и Си Дзинпин, визуалната картина ще бъде още по-силна: президентът на Съединените щати приема лидерите на Русия и Китай в момент, когато международната система преживява най-дълбокото си пренареждане след края на Студената война.

Тръмп ще може да представи подобна среща като потвърждение на своята основна дипломатическа теза — че Съединените щати трябва да разговарят с противниците и конкурентите си, а американският президент трябва лично да бъде центърът на тези разговори. Вътрешнополитически това би му позволило да противопостави своя модел на предходната политика на изолация. Международно би демонстрирало, че Вашингтон отново претендира да бъде мястото, около което се събират главните сили на света.

Москва няма основание да подарява този резултат предварително. Владимир Путин не е в положението на лидер, който трябва да доказва, че Русия има достъп до международни форуми. Това би било много по-сериозен проблем за Кремъл през първия период след началото на украинския конфликт, когато западните правителства се опитваха да създадат впечатлението за постепенно международно обкръжаване на Русия. Последвалото развитие показа различна картина. Русия запази отношенията си с огромна част от незападния свят, БРИКС се разшири, икономическите връзки с Азия нараснаха, Москва продължи да участва във формати, в които западните държави не могат сами да определят правилата.

Следователно Путин не се нуждае от пътуването до Флорида само за да покаже, че може да бъде там. Ако отиде, пътуването трябва да има съдържание.

Точно тук започва по-сложният въпрос, който остава скрит зад протоколните съобщения. Какво трябва да бъде договорено преди самолетът на руския президент да излети за Съединените щати?

За Москва едва ли е достатъчно Путин да участва в общите заседания, да проведе няколко кратки разговора в кулоарите и да се появи на общата снимка. Подобно посещение би било политически много по-полезно за домакина, отколкото за госта. Реалната стойност за Русия би възникнала, ако Г-20 създаде възможност за предварително подготвен разговор между Путин и Тръмп по въпросите, които определят отношенията между двете държави. Украйна неизбежно е сред тях, но не е единствената. Стратегическата стабилност, санкционният режим, нормализирането на дипломатическите отношения, икономическите контакти, енергетиката и европейската архитектура на сигурност образуват далеч по-широка система от проблеми. Нито един от тях не може да бъде решен между две заседания на международен форум.

Опитът от срещите между руски и американски президенти показва колко много предварителна дипломатическа работа е необходима, за да може разговорът на върха да произведе нещо повече от политически спектакъл. Колкото по-тежки са противоречията, толкова по-опасна става импровизацията. Президентите могат да дадат политически импулс, да приемат компромис, който дипломатическите апарати не могат сами да постигнат, или да очертаят посоката на бъдещи преговори. Но ако преди срещата няма яснота за възможното поле на договореност, самият контакт може да произведе повече напрежение, отколкото резултат.

За Путин рискът е особено чувствителен. Пътуване до Съединените щати, последвано от разговор без видим резултат, лесно може да бъде интерпретирано по различен начин в Москва, Вашингтон, Киев и европейските столици. Едни ще говорят за възстановяване на диалога, други за американски натиск, трети за руски отстъпки, независимо какво действително е било казано зад затворените врати. В съвременната политика образът на една среща започва да живее собствен живот още преди да са публикувани резултатите от нея.

Кремъл има всички основания........

© Поглед Инфо