Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
В момента вълнението по скалата на геополитиката е достигнало такова ниво, че вътрешните проблеми изглеждат като дребнави, еснафски претенции. Само че не е така! Разхождам се по морския бряг, времето е приятно свежо, подухва лек ветрец и топлата, приела лъчите на слънцето морска вода просто те приканва да влезеш в морето. Докато се наслаждавам на тези усещания в мозъка ми се е загнездила, ама направо се е отпечатала фактурата, която вчера получих от Топлофикация. Споменавам я, защото покрай проблемите с тези фирми (говоря въобще за нашите монополисти) в главата ми се върти тревожно-революционна мисъл, която накрая ще споделя с читателите.
Трябва да кажа, че всеки софиянец (не знам как е в другите градове на България) знае че колкото и да гледаш и да се опитваш да разгадаеш фактурата на Топлофикация няма да разбереш какво искат да кажат. Накрая се разбира колко пари искат да ти вземат (без ДДС) но другото е скрито зад някакви тайнствени формули и логаритми. Веднъж, преди няколко години, нашата развълнувана кооперация единодушно отказа да плаща заради неразбираемо високите фактури и при нас беше изпратен за разговор представител на фирмата. Интелигентен, симпатичен мъж който явно е минавал на специален кастинг за тази дейност. С хубав, изнесен глас, с благ характер, усмихнат и любезен. Той повече от два часа търпеливо обясняваше необяснимите действия на фирмата и когато вече всички съседи бяха уморени от това, че нищо не разбират от думите на този иначе много любезен и усмихнат човек, един съсед, театрален режисьор ми прошепна: „Това е като текст от Йонеско“. Имаше се предвид драматурга на абсурдни пиеси.
Преди да чуя думите на театралния режисьор обаче преброих слушащите обясненията на усмихнатия мъж и между тях видях двама професори, един инженер-строител, лекар-ортопед, двама адвокати и много образовани пенсионери, някога заемали сериозни функции в управлението на града. Те също нищо не бяха разбрали от обясненията. Бях готов да предложа да не плащаме докато не разберем за какво точно плащаме но си спомних, че вече съм водил тази битка. Тогава, преди няколко години, бях готов да заведа дело в съда. Точно преди да депозирам молбата си видях по........
