Геометрия на оцеляването под анатолийския туф

Когато за първи път влезеш в подземните нива на Деринкую, първото нещо, което спира релативистичните ентусиасти, е прахта и суровият мирис на капсулиран базалт и туф. Този масив в Централна Анатолия не е построен от хора, които са имали време за декоративна метафизика. Той е изкопан от хора, които са изпитвали смъртен страх от това, което се случва на повърхността. Инженерната логистика тук е брутална: вертикални вентилационни шахти с дълбочина над 50 метра, циркулиращи въздух през десетки нива, масивни дисковидни каменни врати, блокиращи коридорите само отвътре, и вътрешни източници на вода, изолирани от повърхностния отток. Според археологически данни комплексът е могъл да поддържа хиляди души заедно с добитъка им за продължителни периоди.

Въпросът, който академичните среди в Анкара и Берлин прехвърлят с условни форми, не е дали това съоръжение съществува, а каква точно е била външната заплаха. Твърди се, че първите нива са копани от фригийците през VIII–VII в. пр.н.е., но редица изследователи сочат, че долните пластове покажат следи от преформатиране, чийто генезис се губи в далеч по-ранни епохи. В архивите на теренните разкопки липсват писмени източници, описващи самия процес на изкопаване. Остава само статичният факт:........

© Поглед Инфо