Според МАЕ, глобалното потребление на електроенергия от центрове за данни вече достига около 485 TWh (тераватчаса) – или близо 1.5% от общото производство на електроенергия в света, което е еквивалентно на годишното потребление на държава като Германия.

Съединените щати концентрират близо 40% от световното потребление на енергия за дата центрове. До края на десетилетието те ще ангажират до 15% от общото електричество на страната. Но американската инфраструктура се оказва неспособна да поддържа разширяването на ИИ. Най-големият оператор на електроенергийна мрежа в Америка – PJM Interconnection (обхващащ 13 щата) – се намира на прага на системна криза. Това се дължи на бързо растящото потребление от ИИ и паралелно препъващото се производство на електроенергия, чиято цена непрекъснато се покачва.

Всеки голям дата център изисква до 5 милиона галона чиста вода дневно за охлаждане. Какво се случва, когато един град не може да осигури достатъчно вода? Центровете за данни (по-натътък ЦД) преминават към сухо охлаждане – метод, който консумира с 25–35 % повече електроенергия, като по този начин кризата се прехвърля от водоснабдителната система към електропреносната мрежа през лятото. Това е незабележимо прехвърляне на тежестта, което малцина забелязват. Междувременно Big Tech избягват отговорност, като поддържат данните си за потреблението на вода непрозрачни; отчитат годишното потребление в галони за целия си парк, а НЕ пиковото местно потребление.

Близо 60% от новите ИИ центрове в САЩ се изграждат в засегнати от суша щати (Аризона, Тексас, Юта), което предизвиква масови протести. Хората излизат с лозунги като "Ние преуспяваме благодарение на водата, а не на данните")...

Общественото недоволство принуждава политическата система да реагира. В САЩ вече действат над 54 официални мораториума, блокиращи или забавящи проекти за дата центрове на обща стойност 64 милиарда долара.

В Европа недостигът на преносен капацитет разделя новите инвестиции в три основни европейски региона:

Южна Европа (Иберийският полуостров и Италия);

Скандинавските страни Финландия, Швеция, Норвегия;

Източна Европа и Балканите

Полша, Румъния и България действат като ключови „дигитални кръстопътища“ и се разглеждат като стратегически локации за поддържане на ниска латентност (забавяне на сигнала) между Западна Европа, Турция и Близкия изток.

Феноменът в България: ВЕИ бум, батерии и ИИ амбиции

В България се наблюдава бум на хибридни енергийни проекти, които са критично необходими за захранването на бъдещи ЦД. Това се не просто соларни паркове, а мащабни системи, комбиниращи ВЕИ със съхранение на енергия (като Проектът „Тенево“ в Южна България, който обединява 242 MWp фотоволтаична централа с батериен комплекс (BESS) от над 300 MW).

Електроенергийният системен оператор (по-нататък ЕСО) е залят от шокиращите 9000 MW заявки за присъединяване на нови ЦД. Шефът на ЕСО открито признава в медиите, че тези обеми са нереални и опасни за енергийната ни мрежа. За 3710 МВ дори има изготвени становища с условията за присъединяване към нея. Най-крупните намерения са в Пловдив – 2610 МВ, във Варна – 1650 МВ, в Бургас – 1360 МВ, и в София – 920 МВ, но такива има и за Монтана, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен, Стара Загора и в Софийска област.

Благодарение на финансирането по ПВУ – Плана за възстановяване и устойчивост (програмата RESTORE, подкрепена от близо 600 милиона евро финансиране от ЕС), България се превръща в регионален хъб за батерии. Големи играчи като Електрохолд изграждат огромни самостоятелни батерийни системи (напр. в Златица и Червен бряг по 150 MW).

С две думи, пазарът в България бързо еволюира към мащабни AI и мега-кампус проекти, най-важните сред които (към момента):

Европейската AI фабрика BRAIN (София Тех Парк) на стойност 90 милиона евро; Мегапроектът на Brinell Compute (Марица) - стратегически, тъй като цели да използва наличната тежка енергийна инфраструктура в енергийния комплекс „Марица Изток“; Проектът Kardesa (Черно море) – над 100 милиона евро, финансиран основно от Vodafone и NEQSOL Holding. Включва подводния оптичен кабел Kardesa през Черно море, наземна станция в Ахелой и национална оптична гръбначна мрежа; Трансграничният дигитален хъб (Радомир – Ниш): Проект за синхронизирани регионални центрове за данни между България (Радомир)........

© Поглед Инфо