Личната отговорност е императив

Българският народ на едно декларативно и повърхностно ниво иска спасител, иска оправач и можач

Обърнете внимание как в последните 15-на години българинът стана по-богат, отколкото когато и да е било в историята си

Наскоро чух една фраза, с която мнозина биха се солидаризирали, но у мен предизвика прилив на дълбоко несъгласие. Тя гласеше, че щастието на децата ни зависи от това хората около тях да са щастливи. Беше казано в контекста на това как „политиците“ (безадресно и принципно, а не някой конкретен) са виновни за това, че бъдещето е мрачно. Това ме накара да се замисля по въпрос, който на мен ми се струва аксиоматичен, но явно за мнозина не е. А именно - как личната отговорност е всъщност най-мощният двигател на успеха. Не държавата, която нищо не създава, а само преразпределя (тоест взима от едни, за да даде на други). Не „политиците“, на които социума системно възлага големи надежди, че „ще ни оправи“ и после остава дълбоко разочарован, че „оправянето“ не е точно каквото сме си представяли. Успехът и щастието не са и функция на успеха и щастието на околните. Най-мощният двигател е личната отговорност.Защо?Първо, няма такова нещо като „щастието ни зависи от щастието на околните“. Това е лъжлива теза, невярна теза. Щастието идва само отвътре. Щастие можеш само сам да постигнеш. То не зависи нито от пари, нито от любов, нито от социално приемане. Щастлив можеш да бъдеш и като си беден, и като не си обичан, и като не си приет или разбран. Защото щастието не е функция на чужди реакции и поведения. То е функция на вътрешния ти........

© Труд