По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Анатомията на една карибска обсада: Защо Хавана не може да умилостиви Вашингтон

Геополитическият апетит на Вашингтон към Карибския басейн никога не е изчезвал, но през последните месеци той придобива подчертано агресивни, милитаристични очертания. Изявлението на американския президент Доналд Тръмп, че Куба „се движи към Съединените щати“, не е просто поредната проява на арогантност в реториката на Белия дом. То бетонира усещането, че администрацията във Вашингтон преминава от фазата на икономическо изтощение към подготовката на директен силов диктат. Според изтичащата информация през американски политически издания като Politico, в Пентагона се разглеждат съвсем реални оперативни планове за военна интервенция. Причината е парадоксална на пръв поглед, но напълно логична в контекста на американския империализъм: Хавана започна пазарни реформи, но те се оказаха недостатъчни за Вашингтон, тъй като не предвиждат политическо самоубийство на Комунистическата партия.

Тук изплува фундаменталният разлом в американско-кубинските отношения, който датира още от Договора от Париж през 1898 г. и Поправката „Плат“ от 1901 г., превърнала Куба в американски протекторат. Днес Белият дом се опитва да повтори този исторически модел. Твърди се, че Тръмп е направил директна аналогия с операциите във Венецуела, посочвайки географската близост на острова като логистично предимство пред отдалечени театри на военни действия като Иран. „Куба е само на един хвърлей камък разстояние“, заявява обитателят на Белия дом, което показва, че карибската държава отново е разглеждана просто като „задния двор“ на САЩ, където международното право няма юрисдикция.

Но защо точно сега се активизира военната карта? Белият дом е притиснат от собствения си провал. Стратегията на „максимален натиск“, изразяваща се в тотална петролна блокада и санкции срещу компании от Централна Америка и Карибите, търгуващи с Хавана, не доведе до колапс на кубинската държавност. Противно на очакванията на Вашингтон, кубинското ръководство демонстрира гъвкавост, която изненада американските стратези. Когато икономическият задух не ражда вътрешен преврат, империята посяга към оръжието. Военните действия вече са на масата по начин, по който не са били разглеждани от времето на Карибската криза през 1962 г. или поне от инвазията в Залива на прасетата през 1961 г.

Сценариите за инвазия: Административен обезглавяващ удар или анклав в Гуантанамо

Анализът на изтеклата оперативна информация показва два основни военни сценария, които Пентагонът е........

© Поглед Инфо