1. В официалната гръцка реч отсъства прилагателното „български“ отнесено към народното творчество. Български народни песни не съществуват в Гърция. Вместо това са налице така наречените „традиционни песни“. Песни, които се приемат за традиционни в гръцките области Македония и Тракия.

Българският език, изкуство и култура са отхвърлени в Гърция още от момента на нахлуването на Гръцката армия в Османската империя с началото на Балканската война (октомври 1912).

За доказателствен пример ще използвам случая с моя баща и неговите връстници от село Нестрам, Костурско.

Пиша това есе като добавка към текста ми „Българската азбука: що е то?“ (Поглед инфо, 23.06.2026), насочен срещу опита на Гърция да оспорва българския характер на нашата писменост.

Не е лошо да се знае, че към началото на Балканската война село Нестрам наброява около 4 хиляди жители, всички екзархисти.* Техният език е български. На него се черкуват в Божия храм. Там има Българско класно училище, основано и издържано от българската селска община, което дава прогимназиално образование на всеки завършил Трети (Седми) клас.

На 7 октомври 1912, два дни след обявяването на Балканската война, Гръцката армия завладява селото. Въведена е гръцка власт. Жителите са обявени за поданици на гръцкия крал.

Българското училище е закрито. Обявено е гръцко училище. Всички ученици в Трети клас на българското училище, между които и баща ми, са върнати в Първи клас на гръцкото училище. Принудени са да изучават гръцки език и история в продължение на две учебни години.

Така се постъпва с всички населени места и училища в Беломорска Македония и Западна Тракия, завладени от Гърция.

Работата с изучаването на гръцкия език е лесна за учениците.

Проблемите им започват няколко месеца по-късно, след като вече назнайват гръцки и започват да изучават история. На гръцки език, по гръцки учебник.

Онова, с което са занимавани по история, няма общо с изучаваното в Българското училище.

Баща ми, юноша на 15 години, се осмелява да заяви, че история не се изучава чрез наизустяване на постулати за гръцкото величие, а като приказка за минали събития и поуки от тях. Така, както им е преподавана история до нахлуването на гърците. Доколкото ми е известно, подир това той отива в Ксанти, където баща му е на гурбет, а градът е вече български. След Ньойския договор (1919) пак се оказва гръцки поданик понеже град Ксанти е в пределите на Гърция.

През 1921 дезертира от Ксантийската гръцка казарма, където е мобилизиран и го готвят за пушечно месо в бушуващата война на Гърция с Турция.

С още един войник българин успяват да достигнат нелегално границата с България (където е днес Преходът „Рудозем-Ксанти“), като носят със себе си препоръчително писмо от лидера на ВМРО в Ксанти до шефа на организацията в Пловдив. Командирът на българската гранична застава ги поздравява за съдбовното решение и ги отпраща поживо-поздраво в новата им българска родина. Аз се появявам на белия свят през 1946, когато баща ми е на 49 години. Той почина през 1989 на преклонна възраст 92 години с неутешима тъга по родното си място, което не е могъл да зърне.

Разказвам това, защото в един съвсем кратък етап от живота на един обикновен българин от Беломорска Македония се отразява драмата на българите в тогавашната шовинистична Гърция. Българите са подлагани на жесток терор за да се изтръгне от съзнанието им всичко българско.

Политиката да се въвежда гръцкото начало в целия социален и битов живот в Беломорска Македония и Западна Тракия придобива опасен, крайно реакционен вид с въведените норми от диктатора генерал Метаксас.

През 1937 той налага пълна забрана на българския език, изкуство и култура. Никой няма........

© Поглед Инфо