Тръмп връща Куба у дома

Администрацията на Тръмп представя своята политика като продължение на стратегията за „максимален натиск“

Мнозина в кубинската диаспора виждат в настоящите събития началото на историческа развръзка

В началото на януари 1959 г. светът наблюдава как режимът на Фулхенсио Батиста рухва под натиска на революционното движение „26 юли“. Корумпираният диктатор, превърнал Куба в убежище за американската мафия и символ на социално неравенство, напуска острова под прикритието на нощта. Няколко дни по-късно Фидел Кастро, харизматичният адвокат, превърнал се в революционер, влиза триумфално в Хавана и обещава ново начало: демокрация, социална справедливост, земя за селяните и край на чуждото господство. Революцията, започнала с нападението срещу казармите „Монкада“ през 1953 г. и изкована в планините Сиера Маестра след легендарното акостиране на яхтата „Гранма“ през 1956 г., изглежда за мнозина като автентично народно въстание срещу тиранията. Ернесто Че Гевара, Раул Кастро и техните съратници говорят за възстановяване на прогресивната конституция от 1940 г. и за провеждане на свободни избори. За кратко дори значителна част от американската преса приветства събитията като победа на кубинския народ.Историята обаче разказва друга история.Само няколко месеца по-късно илюзиите започват да се разсейват. Новата власт организира показни процеси и екзекуции срещу стотици представители на стария режим, национализира американски захарни заводи, петролни рафинерии и комунални предприятия без компенсация и постепенно отстранява умерените фигури от революционното движение. След провала на десанта в Залива на прасетата през април 1961 г. Фидел Кастро открито обявява революцията за социалистическа. В края на същата година той вече се определя като марксист-ленинист „до края на живота си“. Куба се превръща в първата комунистическа държава в Западното полукълбо и в ключов съюзник на Съветския съюз.Американското ембарго е последвано от мащабна съветска подкрепа. Москва осигурява петрол,........

© Труд