Присъединяването на България към еврозоната е последният учебникарски пример. Увещаваха ни със заклинания за лоялност. Засрамваха ни с принципа, че международните договори трябва да се изпълняват. Убеждаваха ни, че без валутната интеграция в ЕС не сме истински европейци. Подмамваха ни с илюзиите, че членството в еврозоната ще ни приближи към сърцето на европейската интеграция и нашият глас щял вече да се чува на заседанията на ЕЦБ. Внушаваха ни, че нашата икономика няма да може да използва пълноценно предимствата от интеграцията докато не приемем европейската валута. Със сладки приказки на българската икономика бе наложен непосилен товар.

Отрезвяването настъпи по-бързо от очакваното, само шест месеца след влизането в еврозоната на 01.01.2026г. Няма ги вече розовите обещания. Няма ги политическите диоптри. Стана ясно, че това е тежка икономическа реалност. Почти тридесет години след кризата през 1997г. отново имаме рязко обедняване на населението за кратък период от време. Мащабите са различни, но тенденцията е обща – повишаване на коефциента Джини(с който се измерва социалната ножица между най-богатите и най-бедните в страната). За половин година преди влизането в еврозоната и половин година след това коефициенът най-вероятгно отдавна е надминал стойностите от 39.7 %, която ни осигуряваше «устойчивото първо място» в ЕС в началото на 2025г.

Отдавна стана ясно, че страните не се приемат в еврозоната на базата на обективни икономически критерии. Икономиката бе пожертвана в полза на политиката, а заедно с нея и жизнения стандарт на населението.

Сладникавата пропаганда през последните години ни убеждаваше, че страната е постигнала устойчива икономическа конвергенция – едно от изискванията за приемане в еврозоната. В действителност, ако някаква конвергенция изобщо е била постигната, то тя бе единствено ценовата за определени стоки и услуги.

Години наред представители на политическия «елит», ръководството на БНБ, част от академичната икономическа общност и казионни анализатори ни убеждаваха шумно, че България е напълно готова за еврозоната.

Десетки гласове твърдяха пред неспециализираната публика, че страховете й от масово поскъпване на цените на стоки и услуги са преувеличени и са плод или на вражеска пропаганда, или на некомпетентност.

И днес, когато всички тези идеологически балони се спукаха, гласовете на пропагандистите започнаха да звучат фалцетно. Цените на стоки и услуги поставят въпроса не само за тяхната компетентност, но и за тяхната отговорност. Време е да припомним на обеднелия народ кой какво говореше и какво правеше преди, за да му помогне да обеднее днес. Да си припомним най-убедените агитатори: премиерите акад. Николай Денков и Росен Желязков, вицепремиера Атанас Зафиров, министъра на финансите Теменужка Петкова, Председателя на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев, министри и депутати като Асен Василев, Кирил Петков, политици от управляващата тройна коалиция на ГЕРБ, ПП/ДБ и БСП, подкрепена от ДПС НН, финансисти като Любомир Дацов, Георги Ганев, Лъчезар Богданов, Красен Станчев, Георги Ангелов, Петър Ганев, част от експертите в БНБ, преподаватели в СУ и УНСС, медиите Капитал, Дневник, Медиапул, постоянните гости в БНТ, БНР, Нова и БТВ. За учудване, към тях се присъедини в по-нюансирар стил Гуверньорът на БНБ. А можеше да бъде другояче. Без политическа и идеологическа пропаганда, а с обективни данни за негативния опит на Гърция, Хърватска, някои прибалтийски републики.

Икономическата платформа на привържениците на еврозоната бе изградена върху няколко основни аргумента. Първият бе, че валутният борд така или иначе вече е ограничил националната парична политика и че с обвързването на лева към германската марка, а след това към еврото по фиксиран обменен курс, България практически отдавна е приела еврото като своя валута. Твърдеше се, че с приемането на еврото ще завърши нашата евроинтеграция, ще премахне опасността от смяна на геостратегическия курс, ще намалее суверенния риск, ще отпадне валутния риск, ще имаме по-добър инвестиционен климат, по-евтино финансиране на външния дълг, по-дълбока интеграция в европейската икономика, ще намалеят разходите за превалутиране, ще получим по-голяма свобода в личните и служебни пътувания. Много сили бяха хвърлени, за да се убеди населението, че при преминаване от цени в левове в цени в евро, държавата и търговците няма да закръгляват цените стоки и услуги нагоре. Във всичко това има известна истина, но тя е пренебрежимо малка в сравнение с главоломното изстрелване на цените нагоре, довело до ударно обедняване на хората и огромното обществено недоволоство.

И тук започва големият икономически проблем.

България беше допусната до еврозоната с показатели, които теоретично се намираха върху самата граница на допустимото. Без благосклонността на Брюксел това би се оказало невъзможно. Политика, която е базирана на гранични стойности на макроикономическите показатели е безотговорна, близка до чистия волунтаризъм. Стратегическите решения в областта на финансите и икономиката трябва да бъдат много по-консервативни. Перефразирано от икономическата логика на проф.Стив Ханке, «когато една система работи добре, не я променяйте». Въпреки наложената медийна цензура, се чуха предупрежденията на български и международни икономисти и финансисти: проф.Румен Гечев, проф.Манасян, проф.Боян Дуранкев, доц.Сарийски, Любомир Христов и други бивши под.управители на БНБ, проф.Джоузеф Стиглиц, Нобелов лаурет по икономика и бивш главен икономист на Световната банка, проф. Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, проф.Ханке от Университета «Джон Хопкинс“ в САЩ. Тези гласове останаха без реакция, поради взетото предварително политическо решение на ниво Брюксел и Вашингтон.

И ако от организационна и техническа експертна гледна точка смяната на лева с евро премина славнително гладко, то дълбоките сътресения не закъсняха.

В края на май 2026г. Гуверньорът на БНБ защити влизането в еврозоната. Според Димитър Радев, влизането на България в еврозоната вече има измерими ефекти – не само на институционално ниво, а и в начина, по който България се възприема от инвеститори, кредитори и рейтингови агенции.

„Отпадането на валутния риск е структурна промяна. То променя профила на страната по отношение на стабилност, предвидимост и достъп до финансиране. Това се отразява както в цената на финансиране, така и в по-широкия инвестиционен интерес. България постепенно се придвижва от периферията към ядрото на........

© Поглед Инфо