Русия постепенно сменя характера на войната. Това е основният процес зад последните удари по Киев, а не поредната размяна на ракети, както се опитват да го представят европейските медии. Дълго време Москва водеше операция, в която имаше множество ограничения – политически, инфраструктурни, дипломатически. Киев беше удрян, но не системно. Имаше удари по енергетика, по складове, по отделни заводи, по ПВО. Имаше демонстративни акции. Сега вече става дума за административно и военно изтощаване на самия център на украинската държава.

Това изглежда логично, но има един проблем. Ако Русия действително е решила да превърне Киев в постоянна зона за военно изтощение, това означава, че Кремъл е стигнал до извода, че политическо решение в сегашния формат вече няма да има. Иначе няма смисъл да предупреждаваш чуждите дипломати да напускат града.

Точно това направи руското външно министерство.

Подобни предупреждения не се правят за медиен ефект. Особено когато идват паралелно с официално уточнение, че ударите ще бъдат насочени към места за проектиране, сглобяване и програмиране на безпилотни системи, както и към центрове за вземане на решения. Формулировката е интересна. Тя е по-широка от обичайното „военна инфраструктура“. В нея спокойно могат да влязат министерства, комуникационни възли, оперативни щабове, подземни центрове за управление, дори елементи на транспортната координация.

В Киев има няколко подобни точки. Част от тях са около Лукяновка и Соломенски район. Други са разположени около индустриалните зони край Днепър. След 2023 г. украинските структури започнаха активно да разпръскват военни производства вътре в граждански райони – особено дронови работилници и логистични модули. Това беше представяно като „децентрализация“. Реално означаваше друго: превръщане на целия град в инфраструктурен тил на фронта.

И тук започва опасната част.

Москва вече използва това като юридическа и военна аргументация за постоянни удари по столицата.

Старобилск беше използван като политическият повод. Ударът по общежитието на колежа промени риториката рязко. Руският апарат започна да използва терминология, която до този момент избягваше дори в най-напрегнатите периоди – „терористичен режим“, „точка на пречупване“, „нацистки характер“. Това не е просто пропаганден шум. В руската система подобни формулировки почти винаги предхождат промяна в оперативния режим.

Същото се случи и след........

© Поглед Инфо