Докато философите от векове ни убеждават, че няма нищо вечно на този свят, българската съдебна система успя да произведе изключението - Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор.

Дали утре тази теория ще бъде оборена?

Едно от първите действия на Андрей Янкулов като служебен правосъден министър беше да свика заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет с точка единствена в дневния ред - избор на изпълняващ функциите главен прокурор. Със сигурност обаче го чака сериозна битка, а преторианците, които се хвърлят в защита на Сарафов, загряват още откакто стана ясно, че правителството на Росен Желязков си отива. "Ти знаеш, че са малко въшки." Да не забравяме това определение, дадено от члена на ВСС Йордан Стоев в записан разговор с тогавашния главен прокурор Иван Гешев по адрес на останалите членове на съвета. Малко по-късно Гешев беше свален. Но докато над неговото уволнение остана да виси съмнението, че е направено конюнктурно, след като преди това бяха отхвърлени истински основания за махането му, то при Сарафов няма спор - законът не му позволява да заема поста.

Промените в Закона за съдебната власт, които ограничават времето, през което някой може да е изпълняващ функциите главен прокурор, влязоха в сила на 21 януари миналата година. Сарафов не трепна. Стана 21 юли 2025 г. Шестте месеца минаха, но Сарафов остана. Отиде на море, но не си тръгна от кабинета на главния прокурор. После Върховният касационен съд излезе със становище на цялата си Наказателна колегия, че след 21 юли Сарафов не е изпълняващ функциите главен прокурор. Най-висшата инстанция, занимаваща се с наказателни дела, отказа да разглежда искания на Сарафов, подадени от него като главен прокурор. В нормална държава това би бил моментът, в който изпълняващият функции опразва бюрото на........

© СЕГА