Антибългарската реторика продължава да властва в медиите и в учебниците им, в които пише, че сме „фашистки окупатори”

За по-малко от два месеца новооткритият ни клуб ”Цар Борис III” в Охрид претърпя три посегателства. Малко след откриването табелата му бе разбита, последва разбиване на прозорците му от хвърлени по него камъни, а върхът беше поставен миналата седмица, когато беше открита и стрелба. По-точно, докато вътре е имало хора, неизвестни извършители са изпразнили един пълнител срещу клуба. Само във вътрешността му бяха открити 8 патрона. Има запис, на който се вижда ясно и автомобилът, от който е стреляно.

Последва връчване на протестна нота на македонския посланик, в която Министерство на външните работи подчертава, че „отсъствието на адекватни мерки срещу посегателствата срещу българските клубове в РС Македония създава условия за мултиплицирането на престъпленията на омразата спрямо българите”, макар нотата да трябваше да е далеч по-красноречива и безкомпромисна.

Брюксел също е информиран за нападението, но за разлика от острата реакция през юни на еврокомисаря по съседство и разширяване Оливер Вархеи, който тогава дойде да ни се скара, заявявайки, че е фрустриран, защото още нямаме решение за присъединяването на РСМ към ЕС, сега, след стрелбата по българския клуб, спокойно каза, че „трябва да се предприемат последващи действия от страна на полицията и правителството”, допълвайки, че правителството на РСМ знае какво трябва да направи - да започне разследване и да намери извършителя. Просто и единствено това – нито думичка, че се касае за серия подобни инциденти, всеки от следващите все по-нагъл и рисков за хората в клуба. Никаква фрустрация, никакъв яд, дори нотка на притеснение. Просто формално изявление от страна на Вархеи.

А пък уж ЕС стана гарант за изпълнението на критериите за бъдещото членство на РСМ, които критерии категорично изключват подобни прояви.

Срещу клуба ни „Ванчо Михайлов” в Битоля също имаше вандалска проява. Входната врата беше опожарена, а извършителят Ламбе Аламбаковски получи условна присъда, като македонските медии и редица техни политици не пропуснаха да героизират проявата му, с което подтикват извършителите на подобни прояви да стават все по-цинични.

Тогава народният представител и лидер на левицата в РС Македония Димитар Апасиев даже написа в личния си профил във Фейсбук „Силен огън ще ви изгори!”, които му думи очевидно приветстваха постъпката на Аламбаковски, нещо повече – стимулираха последователите на Апасиев да продължат с подобни действия. Разбира се, от страна на официалните власти или пък на прокуратурата в РСМ, реакция нямаше.

Самият премиер на РСМ Димитър Ковачевски, по повод стрелбата срещу клуба ни в Охрид, каза: „Още когато бяха отворени тези клубове, казах, че избраните за тях имена могат да представляват единствено провокация“, като по този начин оправда извършителите, нещо повече – даде картбланш за следващи подобни прояви. Защото как иначе можем да тълкуваме думите му...

„Провокация срещу македонската идентичност“, това беше определението, около което се обединиха политиците там – както от управляващата коалиция, така и от опозицията, още при откриването на клуба ни в Охрид. Последва и реакция на македонския парламент, който скоротечно прие законодателни промени, според които подобни клубове „не могат да имат „спорни имена” и ще бъдат задължени да ги сменят.

От нашето външно министерство заявиха, че промените, касаещи клубовете, са уязвими от съдебни дела и нямат юридически добре обоснована норма. Това отлично се знае и от експертите в РСМ, но целите им са ясни – пропаганда срещу страната ни, както и нова порция институционализирана омраза. И топката веднага бива отиграна от лидера на ДПМНЕ Християн Мицкоски, който даже призова българските клубове директно да бъдат затворени.

А антибългарската истерия се раздухва старателно, постоянно и все по-агресивно предимно от македонските опозиционни партии ВМРО-ДПМНЕ и „Левица”, а правителството в страната доброволно играе по свирката им.

И не, не са проблем имената на клубовете. Как може да е проблем името на цар Борис III, който е документирано как е бил посрещнат едно време в земите на днешна Македония. Или пък Фердинанд? Проблемът е дългогодишната омраза към всичко, произтичащо от нашата страна. Всичко, което всъщност разкрива историческата истина. Тази омраза, тази политика започва от най-високо ниво – партии, институции, медии, поради което няма как да не бъде попита и от обикновения македонец, на когото му се внушава, че българите, че България иска да си присвои тяхната история (макар изразът „тяхната история” да е абсолютен оксиморон), и да ги претопи.

Приказките им, че искат в ЕС, са просто думи на вятъра, след като сами срещу тях противопоставят конкретни, агресивни и категорични действия, показващи, че те са дирижирани основно от Белград. Редица заинтересовани фактори в РСМ не искат да се отделят от Сърбия и продължават да си тачат Тито. Това е тяхно право всъщност – може да не ни харесва, да ни боли, но е тяхно решение и техен избор. А и носталгията по Тито не се лекува нито с отпадане на ветото, нито с членство в ЕС.

А ние направихме всичко, което се изисква от нас, та и отгоре. Помагахме им години наред, подкрепяхме ги, прощавахме им, затваряхме си очите. Отворихме им и вратата към ЕС. Поискахме само уважение и зачитане на правата на българите там. Приехме и т.нар. френско предложение, с което категорично показахме, че сме за диалог, че сме за влизането им в Съюза.
Получихме засилване на дискриминацията срещу лицата с българско самосъзнание и антибългарската пропаганда. Нищо ново, да, но правителството им вече не може да се справи и да ограничи подобни прояви. Не само, то често ги подкрепя и стимулира.

РСМ не спазва и политическата част от Критериите от Копенхаген, касаещ точно въпроса с човешките права. Но от реч на омразата и насилие срещу хора, които открито заявяват своята българска идентичност, вече минаха и на организирани и все по-зачестяващи прояви, директно заплашващи живота на хора с българско самосъзнание.

Антибългарската реторика продължава да властва в медиите и в учебниците им, в които още пише, че сме „фашистки окупатори”. РСМ просто са застинали между 1944 и 1989 г., всячески опитвайки се да обвинят нас за всичките им неуспехи. Измислянето на идентичност е медицинско състояние, което е в ръцете на компетентните специалисти. Но в наши ръце е да не позволим това да се случва през опитите за подмяна на нашата идентичност. Все още е в наши ръце и ние трябва да използваме правото си отново да наложим вето, защото както се видя, РСМ не някакво клетниче, което ние потискаме, напротив, макар в очите на немалко от европейските ни партньори да изглежда така.

Една стъпка дели РСМ от тероризъм по отношение на българите там. Буквално една, и това е някой да бъде убит, което беше на косъм да се случи при последното нападение срещу клуба ни в Охрид. Буквално сме на крачка от тероризъм, защото се касае за опит за политически мотивирано посегателство (или дори убийство) срещу цивилни. Което обаче не бива да ни учудва ни най-малко. Когато от години в РСМ властва институционализираният тероризъм, рано или късно идва време и за най-бруталната му и практическа форма.

QOSHE - А след институционализирания тероризъм? - Виктория Георгиева
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

А след институционализирания тероризъм?

9 0 0
30.11.2022

Антибългарската реторика продължава да властва в медиите и в учебниците им, в които пише, че сме „фашистки окупатори”

За по-малко от два месеца новооткритият ни клуб ”Цар Борис III” в Охрид претърпя три посегателства. Малко след откриването табелата му бе разбита, последва разбиване на прозорците му от хвърлени по него камъни, а върхът беше поставен миналата седмица, когато беше открита и стрелба. По-точно, докато вътре е имало хора, неизвестни извършители са изпразнили един пълнител срещу клуба. Само във вътрешността му бяха открити 8 патрона. Има запис, на който се вижда ясно и автомобилът, от който е стреляно.

Последва връчване на протестна нота на македонския посланик, в която Министерство на външните работи подчертава, че „отсъствието на адекватни мерки срещу посегателствата срещу българските клубове в РС Македония създава условия за мултиплицирането на престъпленията на омразата спрямо българите”, макар нотата да трябваше да е далеч по-красноречива и безкомпромисна.

Брюксел също е информиран за нападението, но за разлика от острата реакция през юни на еврокомисаря по съседство и разширяване Оливер Вархеи, който тогава дойде да ни се скара, заявявайки, че е фрустриран, защото още нямаме решение за присъединяването на РСМ към ЕС, сега, след стрелбата по българския клуб, спокойно каза, че „трябва да се предприемат последващи действия от страна на полицията и правителството”, допълвайки, че правителството на РСМ знае какво трябва да направи - да започне разследване и да намери извършителя. Просто и единствено това – нито думичка, че се касае за серия подобни инциденти, всеки от следващите все по-нагъл и рисков за хората в клуба. Никаква фрустрация, никакъв яд, дори нотка на притеснение. Просто формално изявление от страна на Вархеи.

А пък уж ЕС стана гарант за........

© Труд


Get it on Google Play