Омразата е превърната в политическа норма

Дошло е време да се сложи край на експериментите с България. Време за нормализация и връщане към смисъла. Вече втора година сме в плен на мъртвото вълнение на институционален волунтаризъм, уличен екстремизъм и маскирани като "промяна" отровни олигархично-авторитарни паяжини, които обгръщат държавата. Вихри се африканизация на политиката - политическите спорове се решават не във и чрез институциите, не по пътя на демократичното политическо представителство и диалог, а според това кой ще изкара по-голяма тълпа на улицата. Крясъкът подменя диалога. Омразата е превърната в политическа норма. Законността и моралът са релативизирани до краен предел - щом нашите са на власт, значи законът и моралът тържествуват, щом властта е у другите - значи са погазени. Другите са мафия по рождение, нашите са олицетворение на извечния граждански идеал. Няма нация, има кохорти. Няма общо благо, има битка на кохортите за контрол и консумация на публичните ресурси. Арестът се е превърнал в цел и смисъл на управлението. В знаме на цели предизборни кампании. Трябва да докопаш властта, за да можеш да арестуваш. Иначе може да те арестуват.

Базисни правила на демократичната политика са подменени с фалшиви догми и глуповати заклинания. Видите ли, политическата легитимност не се изграждала чрез изборите и волята на избирателите. Не, по-важно било какво щяла да си помисли една малцинствена политико-олигархична общност с хунвейбински нрави и ненаситна лакомия за държавни пари. И с едва сдържана страст да арестува, да остракира, да запраща опонентите си в "гражданска смърт". Това малцинство - и никой друг! - било "патентното ведомство" за политическа легитимност. Така втълпяват от медийни фотьойли и коментарни соарета дежурни мрънкащи глави. Точно така - не "говорещи глави", а мрънкащи. "Промяна" бил - според мрънкащите глави - един сбироток от партийки, дребни на политически ръст и неособено сладкодумни гости на държавната трапеза, които отдавна се се шляят във и около властта, без да са помръднали нищичко напред на ползу роду. "Промяна" бил един партиен кръжок от офисен планктон, некомпетентни младежи и крадлива клиентела, които вече две години се упражняват върху българския народ. Те били "легитимни". Всички други не били. Те били "промяна", другите били "статукво". Така е в държавата на мрънкащите глави - "промяната" не променя нищо, а "статуквото" може да е всичко друго, но отдавна не е част от действителното статукво. Явно в тази държава не избирателите определят кой да управлява, кой носи промяна и кой пази статуквото. Определят го мрънкащите глави. Според както им е удобно. И изгодно. Същински буламач.

Заради цялата тази болестна какофония, държавата навлезе в тягостен застой. Брежневски застой. Управлението на "промяната" - служебно и редовно - е досущ като в онзи стар виц за съветското политбюро. Седят отговорните другари в един спрял вагон в страничния коловоз, един подвиква "пуф-паф", а останалите се поклащат ритмично, за да имитират движение.

По-добре ли живеем като общество и държава днес, отколкото вчера? Или отколкото преди 10 или 15 години? Каква голяма цел постигна България, след като реализирахме историческата мисия на нашето време - да станем част от Свободния свят чрез членството в най-могъщите икономически и военно-политически съюзи на планетата - ЕС и НАТО? Какво конкретно? Нека кажат и "промяната", и "статуквото". Но няма какво да кажат, защото не само, че нищо не са постигнали, а нямат дори идея какво и как трябва да се постигне.

Политиката е сведена до дребнотемие и ситуативно обслужване на тези или онези частни интереси. Тресавище от посредственост, политическо тесногръдие и долнопробен партиен еснафлък. Никаква национална идея, никаква мисъл за консолидиране на нацията около нови и големи национални цели.

Това повече не трябва да продължава! България се свлича надолу. Няма ни не само в Шенген. Няма ни на картата на световната политика и глобалния бизнес. Невъзможно е с политически нрави и стереотипи от Третия свят да градиш държава от Първия свят. Рано или късно ставаш Зимбабве - от сравнително перспективна държава с прилична икономика се сгромолясваш икономически, а политическата система се изражда в авторитарен режим. Особено ако преди това си въвел президентска република, за да осигуриш еднолична власт за едната кохорта срещу другите кохорти. А още по-преди си въвел сто процента машинно гласуване, а кодовете си прибрал за лична употреба.

Европа и светът се намират в най-драматичната турбуленция от Втората световна война насам. В условията на нажежени до червено геополитически напрежения и задаваща се икономическа стагнация, България е като пътнически кораб насред буря с екипаж от неопитни юнги, без капитан и без компас.

Дошло е време за обществено изтрезняване. За спасение. А то - спасението - за съжаление не дебне от всякъде. Затова системните партии - ГЕРБ, БСП, ДПС (а защо не и ДБ) - трябва да поемат своята отговорност. Да заличат фалшивите червени линии, съчинени от мрънкащите глави - фалшиви пророци, партийни врачки и обществени баячки. Да консолидират силно антикризисно парламентарно мнозинство и да излъчат компетентно и авторитетно правителство. Системните партии имат цялата обществено-политическа легитимност да направят тази историческа крачка в този труден и опасен за България период. Имат доверието на мнозинството от избирателите - дори само ГЕРБ, БСП и ДПС имат общо 128 депутати. Плюс ДБ стават още повече. Имат опита на основни политически сили през последните десетилетия. Имат, надявам се, и паметта, и поуките от собствените си провали и безобразия през годините, заради които са били справедливо наказвани от избирателите. Трябва обаче да имат и самочувствието на системни партии - това означава партии, които са интегрална част и движеща сила на демократичните процеси в страната. Демокрация се прави от системни партии, не от хунвейбини. Истински и трайни промени към повече свобода и просперитет се правят от системни партии, а не от революционни кръжоци. Системните партии падат, стават и пак падат, и пак стават. Но остават, защото са фундамент. Помним поговорката, нали - един бит за десет небити.

Антикризисното управление е императив, ако искаме да излезем от бурята с възможно по-малко жертви и щети. За да го има, е нужно политическо лидерство и политически кураж. Никакво значение няма какво ще кажат няколко Фейсбук-махали или какво крещят дежурни протестиращи на улицата. Най-важното е какво ще каже огромното мълчаливо мнозинство, което не скандира, не протестира и не псува из социалните мрежи, а работи, учи, спазва законите, плаща данъци. Който спре да се люшка из емоциите на фейсбук-махалите и страстите на уличните протести, и се обърне към мълчаливото мнозинство, той ще спечели. Системните партии сега имат наистина исторически шанс да излязат от задънената улица, в която сами се вкараха. От това България само ще спечели.

Е, вероятно всичко това звучи прекалено плакатно на фона гротеската, която се разиграва пред очите ни в последно време. Особено след срамните сцени в парламента. Но всъщност е тъкмо обратното - това би било връщане към смисъла на политиката и политическото. Всичко останало е от лукавия.

QOSHE - Историческият шанс на системните партии - Д-Р Борислав Цеков
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Историческият шанс на системните партии

12 0 11
28.11.2022

Омразата е превърната в политическа норма

Дошло е време да се сложи край на експериментите с България. Време за нормализация и връщане към смисъла. Вече втора година сме в плен на мъртвото вълнение на институционален волунтаризъм, уличен екстремизъм и маскирани като "промяна" отровни олигархично-авторитарни паяжини, които обгръщат държавата. Вихри се африканизация на политиката - политическите спорове се решават не във и чрез институциите, не по пътя на демократичното политическо представителство и диалог, а според това кой ще изкара по-голяма тълпа на улицата. Крясъкът подменя диалога. Омразата е превърната в политическа норма. Законността и моралът са релативизирани до краен предел - щом нашите са на власт, значи законът и моралът тържествуват, щом властта е у другите - значи са погазени. Другите са мафия по рождение, нашите са олицетворение на извечния граждански идеал. Няма нация, има кохорти. Няма общо благо, има битка на кохортите за контрол и консумация на публичните ресурси. Арестът се е превърнал в цел и смисъл на управлението. В знаме на цели предизборни кампании. Трябва да докопаш властта, за да можеш да арестуваш. Иначе може да те арестуват.

Базисни правила на демократичната политика са подменени с фалшиви догми и глуповати заклинания. Видите ли, политическата легитимност не се изграждала чрез изборите и волята на избирателите. Не, по-важно било какво щяла да си помисли една малцинствена политико-олигархична общност с хунвейбински нрави и ненаситна лакомия за държавни пари. И с едва сдържана страст да арестува, да остракира, да запраща опонентите си в "гражданска смърт". Това малцинство - и никой друг! - било "патентното ведомство" за политическа легитимност. Така втълпяват от медийни фотьойли и коментарни соарета дежурни мрънкащи глави. Точно така........

© Труд


Get it on Google Play