Конте Николи върви по стъпките на знаменития венецианец и се прочува като неотразим прелъстител

Скандално рано българинът срещна еротичния жанр. Далеч преди революционните четива на Раковски, Каравелов и Ботев излиза "Любовник или неговите в Цариград от любов приключения". Това е първата книга, която нашенецът крие под одъра и тайно срича нощем на вощеница.

Автор е гръцкият писател Григориос Кондилис. Преводачът се е скрил зад инициалите Г. I. С. Георги Иванов Стоев от Стара Загора е срамежливият списовател. Типографисан в печатницата на арменеца Тадей Дивитчиян, "Любовник" се появява в столицата на стамбулските султани. През паметната 1849 година.

Възрожденският критик Нешо Бончев отразява литературното събитие като "безнравствени Любовници с гнусотиите им Цариградски". В наше време Дочо Леков нарече книгата "чисто порнографска". Афродита Алексиева я посочи за "предвестник на булевардния жанр". Само Николай Аретов беше справедлив. "Любовник" – отсъди той – е първото произведение, което без много уговорки може да се разглежда като съвременно."

Главният герой Хариген разказва еротичните си приключения. Една нощ е в леглото на госпожа Еленка. "Бяхме се сплели любовно и си смучехме устните", изповядва се похотливецът. В кулминационния момент Еленка бие тревога, че някой влиза в дома й. "Аз бях си загубил ума, защото нямаше отгде да побегна. Скочих, прочее, от прозореца на пътя и като бягах, тичешком паднах в един трап, пълен с лайна и потънах вътре до шия; страхът и вонята, що претеглих тогава, не мога ви описа", оплаква се покорителят на женски сърца.

"Едва можах с много труд и мъки да изляза – четем нататък, – като кълнях хилядо пъти и нея, и забавленията й. По-смешното обаче беше, че като й разказах на следующий ден това мое приключение, умираше от смях и ме питаше дали имаше добра воня в трапа."

Прототип на Хариген е балканският авантюрист Конте Николи. Двойник на Джакомо Казанова в светлата епоха на Възраждането. Върви по стъпките на знаменития венецианец и се прочува като неотразим прелъстител. Скандализира патриархалния бит в средата на ХIХ столетие. Неговата биография е издирена от проф. Асен Василиев.

Николи е син на грък и българка – пише професорът. – Роден в Измир през 1822 г., когато започват да се печатат мемоарите на Казанова. До 1828 г. излизат дванадесет тома. Николи вероятно е "откърмен" с това четиво.

Юношестките си години прекарва в Цариград. Подгонен от мъжката половина на космополитния град, бяга в Атина, където записва медицина. После отива в Париж и Варшава да доизкара лечителството. Препитава се като професионален секундант и доктор по дуелите.

Във Варшава Николи има роман с вдовицата Анна Валберг, сестра на шведския дипломат Карл Валберг. Докато скандинавката е заслепена от любов, балканецът проиграва нейните пари на карти. Разгневен, дипломатът хвърля ръкавица в нозете на измамника, обявява му дуел.

Двамата се изправят един срещу друг. Първи стреля Николи, но куршумът минава покрай Валберг. Вдига пистолета и шведът, прицелва се и го прострелва в лявото ухо. "За назидание!", както е обещал на сестра си. След схватката съблазнителят се връща в Османска империя. Намира тих пристан в Розовата долина под китния Балкан. "Той говорел няколко езика, а българският му е майчин", отбелязва Асен Василиев.

През ХVIII век Джакомо Казанова се подвизава като войник, музикант, библиотекар и какъв ли не още. Неговият двойник от следващото столетие също сменя кожите. В Карлово Николи е ханджия, симидчия и бозаджия, а в съседния Сопот минава за знаменит лечител. В града на Левски се нарича Христодул, галено му викат Толю. В родното място на Вазов е доктор Леонидас.

Под вънкашност чужда и под име ново авантюристът опитва "тайни цярове" върху клиентелата. Негова жертва става хубавата Младена. Тя е невеста на Георги Икономов от Дупница, който учителства в Сопот. Изкушението завърта лековерната й глава и пада в обятията на чародееца Николи. Понеже се оплаквала от болежки тук-там по снагата, той я цери с някакъв илач. Процедурата продължава дотогава, докато един ден на 1855 г. госпожата предава богу дух.

Даскал Георги потапя перо в скръбта и създава сатирата "Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии хикими". Нарича Николи "биляро-бозаджия", защото заедно с бозата забърквал отвари от билета. Още една скандална книга!

Междувременно Николи се прехвърля в Пловдив. Тук Казанова втори се чувства в свои води. Тамошните кокони са тъкмо по тертипа му. Нашенките не само се обличат "по градски", но някои от тях са били в Букурещ, че и в Париж. Заедно с вносната култура по калдъръма на Филибето пристъпя и неизбежната съблазън.

В Куршумли хан Николи се хвали, че е от знатен произход и пред името му лепват побългарената титла Конте (от conte – граф). Лъжеблагородникът превзема сърцата на госпойците със своите "пет дуела по европата". Изумява ги с историята на Байрон, влюбен в своята полусестра. Разказва и някаква лакърдия за страстен роман между мадмоазел В. Т. и мосю М. Г.

Един ден първенците се събират и правят оплакване в конака, че Конте Николи закача момите им. Майсторът на любовни капани отново стяга куфарите и заминава за Влашко. Отвъд Дунава се залюбва с жената на чокоин, собственик на мушия, тоест чифлик край Галац. Оня усеща, че му никнат рога и плаща на полицията да сложи пранги на изкусителя.

Николи е тикнат във Фокшанския затвор. Подкупва охраната и тя му помага да избяга през покрива на зандана. Невероятно е, но двойникът повтаря почти дословно бягството на Джакомо Казанова от Оловния затвор във Венеция. През 1757 г. заедно с още един осъден той изчезва тъкмо през покрива на тюрмата. Историята е описана в специална книга от италианеца.

Влашката любов на Николи му изяжда главата, защото сега губи разсъдък по чокойката. Рискува, търси връзка с нея, а издайници алармират мъжа й. Най-сетне рогоносецът наема хайдуци да ликвидират натрапника. На 4 юни 1861 г. двама мъжаги хващат Конте Николи в букурещкия хотел "Габровени". Умъртвяват го в стаята, после закачат тялото му в клозета. Така еротичните приключения на възрожденския Казанова започват от отходна яма в Цариград и завършват във влашки нужник.

QOSHE - Българският Казанова - Росен Тахов
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Българският Казанова

12 0 2
27.11.2022

Конте Николи върви по стъпките на знаменития венецианец и се прочува като неотразим прелъстител

Скандално рано българинът срещна еротичния жанр. Далеч преди революционните четива на Раковски, Каравелов и Ботев излиза "Любовник или неговите в Цариград от любов приключения". Това е първата книга, която нашенецът крие под одъра и тайно срича нощем на вощеница.

Автор е гръцкият писател Григориос Кондилис. Преводачът се е скрил зад инициалите Г. I. С. Георги Иванов Стоев от Стара Загора е срамежливият списовател. Типографисан в печатницата на арменеца Тадей Дивитчиян, "Любовник" се появява в столицата на стамбулските султани. През паметната 1849 година.

Възрожденският критик Нешо Бончев отразява литературното събитие като "безнравствени Любовници с гнусотиите им Цариградски". В наше време Дочо Леков нарече книгата "чисто порнографска". Афродита Алексиева я посочи за "предвестник на булевардния жанр". Само Николай Аретов беше справедлив. "Любовник" – отсъди той – е първото произведение, което без много уговорки може да се разглежда като съвременно."

Главният герой Хариген разказва еротичните си приключения. Една нощ е в леглото на госпожа Еленка. "Бяхме се сплели любовно и си смучехме устните", изповядва се похотливецът. В кулминационния момент Еленка бие тревога, че някой влиза в дома й. "Аз бях си загубил ума, защото нямаше отгде да побегна. Скочих, прочее, от прозореца на пътя и като бягах, тичешком паднах в един трап, пълен с лайна и потънах вътре до шия; страхът и вонята, що претеглих тогава, не мога........

© Труд


Get it on Google Play