Необразованите жени от ромски произход правят деца най-млади

60 на сто от бебета са извънбрачни

Моделът на българските семейства се променя. Вече доминират еднодетните семейства, каза доц. Елица Димитрова от БАН. Всяка жена в страната ражда средно по 1,5-1,6 деца. Това е сред основните причини за намалението на населението в България.

От началото на демократичните промени в страната населението е намаляло с над 2,4 млн. души. Преброяване на населението се прави през около 10 години. При преброяването през 1880 г. се оказва, че сме малко над 2 млн. души. След това в продължение на повече от 100 години населението на България нараства като през 1985 г. надминаваме 8,948 млн. души. След това обаче тази тенденция се обръща. Само през последните 10 години спадът е с 844,8 хил. души, или с 11,5%, показват данните на НСИ.

Раждаемостта се определя от редица фактори като броя на жените в детеродна възраст, броя на децата в семействата, на колко годни жените раждат първото си дете, стана ясно от думите на доц. Елица Димитрова. Тя обясни, че вече е променен семейният модел. До 90-те години на миналия век България е била с идеално 2-детно общество. Този модел е доминирал сред семействата. От 1989 г., когато беше дадено началото на демократичните промени в страната, има спад на раждаемостта докато се стигне до кризисната 1997 г. Тогава в страната имаше хиперинфлация и рекордно ниска раждаемост. След това нещата леко се подобряват докато се стигне средно до 1,5-1,6 деца на една жена, което е близко до средното за ЕС ниво, коментира доц. Елица Димитрова.

Любопитно е, че спадът в раждаемостта през кризисната 1997 г. е бил много по-голям, спрямо ефекта на ковид пандемията върху раждаемостта.

По отношение на регионите в страната прави впечатление, че най-голяма раждаемост има в София и в Сливен. В столицата има по-голяма раждаемост благодарение на по-високите доходи спрямо останалата част от страната. В Сливен пък има голяма раждаемост заради компактното ромско население. Сред жените от ромски произход и с ниско образование доминира ранната и многодетна раждаемост. Докато жените с висше образование раждат по-късно.

Като цяло за страната се повишава възрастта на раждане на първото дете от жените. Майките отлагат раждането и средната възраст, на която се появява първото им дете, вече е 27 години. А като се добавят и следващите деца, средната възраст на раждане става 29 години. До 2005 г. жените най-често са раждали първото си дете между 20 и 24 години. А сега все по-често раждат след като навършат 30 години и дори 35 години.

До 90-те годни на миналия век е имало превес на ражданията на по-ранна възраст. Докато след 2010 г. броят на жените, които раждат след като навършат 35 години, е по-голям от тези, които раждат преди да навършат 20 годни.

През годините нарастват извънбрачните раждания. Вече 60% от децата се раждат без родителите им да имат брак. Много млади хора предпочитат да живеят без брак и се женят след като се появят децата. А други дори и след раждане на дете продължават да го отглеждат без брак.

Ниската раждаемост заедно с високата смъртност и миграцията водят до намаляване на дела на младите и увеличаване на дела на възрастното население, каза доц. Елица Димитрова. Това натоварва икономически активното население при разпределението на доходите им към неактивните граждани. Има и висок дял на детската бедност. Демографските промени водят и до това в София да няма място в детските градини, а в редица населени места детските градини не може да бъдат запълнени.

Ниското образование води до безработица, каза Петър Ганев от ИПИ

Повечето роми нямат работа

В София работят много хора от съседните населени места.

София привлича хора, които пътуват 100 км., за да работят в столицата. Велико Търново също привлича хора, но те пътуват само 15-20 километра. Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, по повод данните на НСИ от преброяването на населението.

Ниското образование води до безработица и до риск от бедност, каза Петър Ганев. Заетостта при българите е 66,8%, а при ромите е три пъти по-малка - само 21,6%. Същевременно безработните българи са 8,6%, а безработните роми са повече от половината - 51,2%.

Има голям дял на дългосрочно и трайно безработните хора, които 3-4 години са без работа, каза Диана Янчева, зам.-председател на НСИ.

При хората с висше образование в риск от бедност са само 3,6%, при тези със средно в риск от бедност са 29,5%, а при тези с основно и по-ниско - 61,1%, каза Петър Ганев.

Населението на страната е намаляло с над 840 хил. души през последните 10 години, заяви той. Има области, които са загубили близо една трета от работоспособното си население, като например Видин и Смолян. Има спад на населението в почти всички градове. В резултат има спад на наетите хора в сектори, където се използва ръчен труд, като шивашката промишленост, а се увеличава заетостта в по-ефективни производства.

Само в пет общини има ръст на населението през последните 10 години. Това са Божурище, Елин Пелин, Родопи (край Пловдив), Несебър и Джебел.

С най-високо образование са хората в София, Пловдив и Варна. Това са и трите най-големи икономически центъра в страната, каза Петър Ганев. Голям е делът на хората с висше образование и в Русе, Велико Търново и Габрово.

Облекчението може да се ползва чрез работодателя

Не трябва да има просрочени задължения

Държавната хазна ще върне на един от родителите до 600 лв. за едно дете, до 1200 лв. за две деца и до 1800 лв. за три и повече деца, ако облекчението не е ползвано текущо през 2022 г.

По-големи данъчни облекчения за доходите от 2022 г. ще могат да ползват родителите на деца и деца с увреждания, в сравнение с миналата година година, напомниха от НАП. Годишният данък върху доходите на един от родителите се намалява с 600 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете, с 1200 лв. за две деца и с 1800 лв. за три и повече деца. Облекчението беше въведено при управлението на ГЕРБ като помощ за работещите родители.

За отглеждане на едно дете с увреждания годишният облагаем доход на един от родителите се намалява с 1200 лв.

Средствата може да бъдат получени накуп, ако родителите не са ползвали облекченията текущо през 2022 г. при авансовото облагане на доходите им. През тази година имаше възможност за ползване на облекченията на тримесечия. Родителите сами избират кой от двамата да ползва облекчението.

За да ползва данъчните облекчения, родителят (включително едноличен търговец) трябва през 2022 г. да е получавал доходи, облагаеми с годишни данъци (данък върху годишния доход или върху доходите от стопанска дейност като едноличен търговец). Хората без доходи, или само с необлагаеми такива, като обезщетение за майчинство например, както и само с доходи, облагаеми с окончателен или патентен данък, не могат да се възползват от облекченията, но това може да направи другият родител, ако отговаря на условията, допълват от НАП.

Условията за ползване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания са подробно описани в сайта на НАП. Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения преди да подадат документи за ползване на данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.

Годишният размер на данъчните облекчения може да се ползва по два начина. Първият е с подаване на декларация пред работодателя по основния трудов договор в периода от 30 ноември до 31 декември 2022 г. В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2023 г. Втората възможност за ползване на данъчното облекчение е с подаване на годишна данъчна декларация в НАП в срок от 10 януари до 2 май 2023 г., като парите ще бъдат възстановени след проверка от приходната агенция в срок от 1 месец след подаването на декларацията.

Над 12% от дамите са имали проблем на работното място

Младите са по-застрашени от насилие

Физическо насилие от интимни партньори са преживели 7,1% от жените, показва изследване на НСИ.

Един от най-честите извършители на насилие над жени е техният интимен партньор. 20,5% от жените на възраст 18-74 г. в страната, които в момента имат или някога са имали интимен партньор, са преживели един или повече случаи на насилие от него. Това показват данни от изследване на НСИ за насилието над жените.

За изследването е излъчена представителна за страната извадка от 8240 домакинства, в които има поне една жена на възраст 18-74 години. Изследването е проведено на принципа на доброволно участие и съгласие. Успешно са анкетирани 5580 жени, като делът на отговорилите е 77,4%.

Насилието от интимен партньор включва нежелани преживявания с настоящ или бивши партньори, като се обхващат психическо, сексуално и физическо насилие (включително заплаха). Младите жени (на възраст между 18 и 29 години) са изложени на най-голям риск от насилие от интимен партньор в сравнение с жените от други възрастови групи. Всяка трета жена на възраст 18-29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор (36,3%). Сред жените на възраст 30-44 г. делът на преживелите насилие от партньор е 22,5%. С нарастване на възрастта делът на жените, които споделят за този тип преживявания, намалява до 13,9% в групата 65-74 години.

Резултатите от изследването показват, че сред видовете насилие, причинено от интимен партньор, най-разпространено е психическото насилие. От всички жени, които имат или някога са имали партньор, 19,4% са пострадали от такова насилие. Физическо насилие от интимни партньори са преживели 7,1% от жените, а 9,3% споделят за преживяно физическо или сексуално насилие от страна на настоящи или бивши партньори.

В зависимост от това кога се е случил последният епизод на насилие от интимен партньор, данните показват, че една от десет жени (10,1%) на възраст 17-84 г. е била подложена на насилие през петте години преди проучването, а 4,6% са преживели, такова насилие през 12-те месеца преди проучването.

Изследването е събрало данни и за насилието над жени от хора, които не са им партньори, а извършителите са познат, приятел, колега, непознат, съсед, независимо дали е мъж или жена. Данните показват, че 5,9% от жените на възраст 18-74 г. са преживели физическо насилие (включително заплахи) или сексуално насилие от такива хора. Преобладават пострадалите от физическо насилие (включително заплахи) жени - 3,5%, докато пострадали от сексуално насилие са 2,4%, в това число от изнасилване - 1,5%.

Както по отношение на насилието от интимен партньор, така и при насилието от човек, който не е партньор, разпространението на насилието намалява с увеличаване на възрастта на жените.

Данните от изследването показват, че 12,2% от жените на възраст 18-74 години в страната са преживели сексуален тормоз на работното място от мъж. Относителният дял на жените, преживели сексуален тормоз от страна на мъже колеги е 5,3%, а от мъж на ръководна позиция - 1,4%. Най-голям е делът на жените, преживели сексуален тормоз на работното място от други мъже (10,7%), които не са посочили конкретните професионални отношения с извършителя.

Обобщените резултати от изследването показват, че 11,9% от жените на възраст 18-74 г. са преживели физическо или сексуално насилие някога през живота си, без значение кой е извършителят и каква е връзката им с него. Физическото насилие, включително заплахи за такова, е по-разпространено (8,5%) в сравнение със сексуалното (3,.4%). Младите жени по-често споделят за своите нежелани преживявания. С нарастване на възрастта делът на жените, преживели физическо или сексуално насилие, намалява.

QOSHE - Нацията гине, повечето родители са с едно дете - Стефан Кючуков
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Нацията гине, повечето родители са с едно дете

8 0 12
26.11.2022

Необразованите жени от ромски произход правят деца най-млади

60 на сто от бебета са извънбрачни

Моделът на българските семейства се променя. Вече доминират еднодетните семейства, каза доц. Елица Димитрова от БАН. Всяка жена в страната ражда средно по 1,5-1,6 деца. Това е сред основните причини за намалението на населението в България.

От началото на демократичните промени в страната населението е намаляло с над 2,4 млн. души. Преброяване на населението се прави през около 10 години. При преброяването през 1880 г. се оказва, че сме малко над 2 млн. души. След това в продължение на повече от 100 години населението на България нараства като през 1985 г. надминаваме 8,948 млн. души. След това обаче тази тенденция се обръща. Само през последните 10 години спадът е с 844,8 хил. души, или с 11,5%, показват данните на НСИ.

Раждаемостта се определя от редица фактори като броя на жените в детеродна възраст, броя на децата в семействата, на колко годни жените раждат първото си дете, стана ясно от думите на доц. Елица Димитрова. Тя обясни, че вече е променен семейният модел. До 90-те години на миналия век България е била с идеално 2-детно общество. Този модел е доминирал сред семействата. От 1989 г., когато беше дадено началото на демократичните промени в страната, има спад на раждаемостта докато се стигне до кризисната 1997 г. Тогава в страната имаше хиперинфлация и рекордно ниска раждаемост. След това нещата леко се подобряват докато се стигне средно до 1,5-1,6 деца на една жена, което е близко до средното за ЕС ниво, коментира доц. Елица Димитрова.

Любопитно е, че спадът в раждаемостта през кризисната 1997 г. е бил много по-голям, спрямо ефекта на ковид пандемията върху раждаемостта.

По отношение на регионите в страната прави впечатление, че най-голяма раждаемост има в София и в Сливен. В столицата има по-голяма раждаемост благодарение на по-високите доходи спрямо останалата част от страната. В Сливен пък има голяма раждаемост заради компактното ромско население. Сред жените от ромски произход и с ниско образование доминира ранната и многодетна раждаемост. Докато жените с висше образование раждат по-късно.

Като цяло за страната се повишава възрастта на раждане на първото дете от жените. Майките отлагат раждането и средната възраст, на която се появява първото им дете, вече е 27 години. А като се добавят и следващите деца, средната възраст на раждане става 29 години. До 2005 г. жените най-често са раждали първото си дете между 20 и 24 години. А сега все по-често раждат след като навършат 30 години и дори 35 години.

До 90-те годни на миналия век е имало превес на ражданията на по-ранна възраст. Докато след 2010 г. броят на жените, които раждат след като навършат 35 години, е по-голям от тези, които раждат преди да навършат 20 годни.

През годините нарастват извънбрачните раждания. Вече 60% от децата се раждат без родителите им да имат брак. Много млади хора предпочитат да живеят........

© Труд


Get it on Google Play