Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

"К'во става, ще има ли правителство?" Всеки човек, който има нещо общо с политиката (като например журналистите), е чувал този въпрос през последната година и половина може би стотици пъти. В началото вълнението беше много голямо - желанието за промяна след дългия застой на ГЕРБ (и ДПС) беше огромно. Напоследък настроението е друго, а този въпрос се задава по-рядко. Огромното желание за промяна се замества от все по-голямо разочарование, че политиката не само не работи в интерес на хората, но и изглежда блокирала в това да създаде дори основния си инструмент да върши работа - парламентарно мнозинство и съответно правителство.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

"К'во става, ще има ли правителство?" Всеки човек, който има нещо общо с политиката (като например журналистите), е чувал този въпрос през последната година и половина може би стотици пъти. В началото вълнението беше много голямо - желанието за промяна след дългия застой на ГЕРБ (и ДПС) беше огромно. Напоследък настроението е друго, а този въпрос се задава по-рядко. Огромното желание за промяна се замества от все по-голямо разочарование, че политиката не само не работи в интерес на хората, но и изглежда блокирала в това да създаде дори основния си инструмент да върши работа - парламентарно мнозинство и съответно правителство.

Краткият отговор на въпроса от по-горе и тази седмица е "по-скоро не". Разпределението на гласовете и червените линии на различните партии и в този парламент са такива, че най-вероятно той няма да излъчи правителство. ПП и ДБ не искат с ГЕРБ и ДПС. ГЕРБ не иска с ДПС и БСП. Резултатът е политическа криза, с каквато България не се е сблъсквала никога в своята история.

През последната година и половина България на практика се управлява само от изпълнителната власт. Дори и най-дълго задържалото се Народно събрание в този период - това, което излъчи правителството на Кирил Петков, практически не работеше. Конфликтът между партиите в четворната коалиция - най-вече на ПП, ДБ и БСП, от една страна, и "Има такъв народ", от друга, на практика развали мнозинството в парламента още от февруари - по-малко от три месеца след избирането на кабинета. Така всичко по-важно блокира. За правителството останаха малко възможности за маневриране и след първото по-сериозно противопоставяне Кирил Петков беше свален от власт.

Цената на политическата нестабилност вече е много висока. В икономиката тя се усеща например през почти пълната липса на чужди инвестиции. Това не е нещо ново за България през последните години, но сега се вижда особено ясно заради огромната разлика със съседни държави като Румъния и Сърбия.

Цената на политическата нестабилност може съвсем буквално да бъде измерена и през лихвените нива по външния дълг. През пролетта българският дълг имаше по-ниска доходност от хърватския, докато сега хърватският е по-евтин с малко над 100 базисни пункта. Една от основните причини за това е очакваното приемане на Хърватия в еврозоната след малко повече от месец. Тази история е много показателна за случващото се в България през последните месеци. Двете страни влязоха заедно в "преддверието" на еврозоната - валутния механизъм ERM II, но сега от него излиза само Хърватия. Причината за неуспеха на България е една-единствена - през последната година и половина работата, която трябваше да бъде свършена тук по подготовката за приемане на еврото, практически спря. Това се случваше както по време на двете служебни правителства, така и по време на редовното на Кирил Петков. По-високата цена на дълга сега - която ще се плаща от всички хора, е пряко следствие от политическата нестабилност. Тя позволи на иначе не особено силната съпротива срещу еврозоната да вземе превес и да блокира целия процес.

Tова обаче далеч не са единствените щети от политическата нестабилност. Поредицата от временни правителства нямаше възможност, а понякога още желание и способности да работи по дългосрочни задачи. Така тяхната работа се сведе до предотвратяване на реални и измислени кризи. Държавата затъна още повече на едно място.

Сега много хора са възмутени, че политиката е едва ли не счупена. Масовото неудовлетворение идва от това, че липсват резултати. Че дейността на партиите реално пречи, вместо да помага на хората и бизнеса. Усещането, разбира се, е вярно, но това, което прави ситуацията особена, е, че всъщност политиката е счупена от няколко години насам. Тя беше превзета от корупция и постепенно все по-голяма част от фокуса на държавните институции беше обърната към кражба на стойността, която се създава от хората в България (а чрез еврофондовете и в други страни от ЕС). За да се запази по-дълго този процес, българската демокрация, а оттам и политика, беше съвсем съзнателно счупена. За да се краде безнаказано, беше превзета съдебната система. С откраднатите пари бяха превзети сериозна част от медиите. Тези две власти бяха използвани, за да се мачка политическата конкуренция. Ефектът е това, което виждаме - борба за оцеляване на корумпираните, купуване на гласове, ниски политически страсти и усещане за пълна липса на фокус върху проблемите на хората и компаниите.

Без съдебна система, която да преследва корумпираните, без достатъчно свободни медии, които да държат политиците отговорни, и със смазана опозиция българската държава спря да работи. Политиката се счупи. Това, което се вижда сега, от една страна, е криза, но, от друга, е и агонията на същия този модел, чрез който ГЕРБ и ДПС доминираха повече от десет години.

Причината за това в момента да няма правителство е сравнително проста. Две от партиите в парламента - ПП и ДБ, имат желанието да решат проблема с корупцията и превзетата държава. Това може да се случи единствено с промяна в съдебната система, така че корумпираните политици да бъдат осъдени. Тези две партии обаче нямат мнозинството в парламента, за да приемат нужните промени. Нямат го и с гласовете на БСП, въпреки че през последната седмица социалистите видимо се отдалечават от доскорошните си коалиционни партньори.

В положение на напълно и все по-демонстративно безнаказана корупция нейното петно прелива от отделните политици към целите партии, които са управлявали през последните години. Зад решението на ПП и ДБ да не се коалират с ГЕРБ и ДПС всъщност се вижда желанието за лустрация на корупцията - канселирането на целите две партии, доколкото и никой от политиците в тях не заема различна от тази на ръководствата им позиция. Това не е нормална ситуация и тя не може да има лесно решение. От нея може да има три възможни изхода:

В тези относително логични рамки изглеждаше политическата картина до сряда, когато ПП и ДБ обявиха, че ще предложат правителство на малцинството с втория мандат, изпреварвайки решението на ГЕРБ за първия, който президентът предстои да им връчи. С това двете формации дадоха и възможност на Борисов и останалите в парламента за различни тактически схеми, включително тази ГЕРБ да подкрепят огласеното вече решение за правителство на малцинството с втория мандат.

Въпреки че е съпроводен с конкретни законодателни условия, които според тях ще покажат дали в парламента има нужната подкрепа за такъв кабинет, ходът на ПП и ДБ повдига поне два въпроса: дали са пресметнали рисковете, в случай че правителството им бъде гласувано, и дали все пак не се е случила някаква договорка с ГЕРБ.

Дори да изключим варианта с договорката, остава първият - с рисковете. А те са такива, че редовно правителство формално ще има, но може да изпадне в ироничното положение да подсигури приемането на решения в парламента в обратна на заявените му цели посока.

Защото реалното политическо мнозинство ще се освети по същия начин, по който се показа през 2016 г. при преговорите за "историческия компромис" за съдебната реформа. И по същия начин да бъде избран новият Висш съдебен съвет (мандатът на сегашния вече изтече), ръководството на новата КПКОНПИ, на КЗК и др. ключови за характера на държавното управление институции.

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

Това не е лесна за отиграване ситуация и измъкването от сегашната ще иска много търпение и политическа мъдрост.

Продължилата дълго време патова ситуация подхрани амбициите и на други играчи, ако се съди по зачестилото лансиране на тезата, че причина за блокажа е сегашният модел на държавно устройство. И че ако се даде повече власт на президента, т.е. ако се премине към т.нар. президентска република, политическата криза ще бъде разрешена. За това заговориха и политици от партията на Слави Трифонов (представена в сегашното служебно управление на президента), но основно идеята се прокарва от близки до Румен Радев фигури, като например евродепутата Иво Христов или политолога Слави Василев. Христов (според негово интервю във в. "Филтър") вижда три причини за такава промяна:

На теория може и да е така. На практика България през по-голямата част от последните 18 месеца практически е президентска република. Нищо от описаното по-горе не е започвало да се случва. Разбира се, при промяна в държавното устройство нещата биха изглеждали и по различен начин, но ако целта на предлаганата радикална промяна е сегашният президент да продължи да управлява - не се усеща и намек за това политиката да е станала по-ефективна.

Другият вариант за изход от кризата е промяна в изборната система, така че първата партия на изборите всеки път да получава електорален бонус от няколко десетки места. Този модел беше изпробван в Гърция с ясно заявената идея да се сложи край на коалициите, така че гръцките правителства да са способни да провеждат по-радикални реформи. Резултатът там беше, че коалициите наистина вече не съществуват, но дали се случиха нужните реформи е отделен въпрос, който, уви, няма категорично положителен отговор. При всички положения промяната в ефективността на политиката не беше толкова революционна. Така би било и тук. Ако се работеше по този модел, Бойко Борисов вероятно щеше да ръководи четвъртия си кабинет - на последните редовни избори първата партия беше ГЕРБ. Да, нямаше да има сегашната криза, но и нямаше да има никакви реформи. Никакъв прогрес.

Причината за това е, че смяната на модела без силно ограничаване на корупцията е като да го преоблечеш. Ще изглежда по-различно, но по същество ще си е същият. А президентска република без ефективна съдебна система означава силна концентрация на корупцията в един човек. Електоралният бонус по гръцки модел при безнаказани кражби и други престъпления като купуване на гласове ще означава, че корупцията винаги ще бъде на власт.

Така че отговорът на въпроса как да се поправи счупената политика всъщност е много лесен - като се намали рязко корупцията. Да се направи това, разбира се, е доста по-трудно, отколкото да се каже. Цената на бездействието обаче вече е огромна и колкото повече се чака, ще се случат единствено повече кражби и загубено време.

QOSHE - Как да се поправи счупената политика - Алексей Лазаров
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Как да се поправи счупената политика

6 0 0
25.11.2022

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

"К'во става, ще има ли правителство?" Всеки човек, който има нещо общо с политиката (като например журналистите), е чувал този въпрос през последната година и половина може би стотици пъти. В началото вълнението беше много голямо - желанието за промяна след дългия застой на ГЕРБ (и ДПС) беше огромно. Напоследък настроението е друго, а този въпрос се задава по-рядко. Огромното желание за промяна се замества от все по-голямо разочарование, че политиката не само не работи в интерес на хората, но и изглежда блокирала в това да създаде дори основния си инструмент да върши работа - парламентарно мнозинство и съответно правителство.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

"К'во става, ще има ли правителство?" Всеки човек, който има нещо общо с политиката (като например журналистите), е чувал този въпрос през последната година и половина може би стотици пъти. В началото вълнението беше много голямо - желанието за промяна след дългия застой на ГЕРБ (и ДПС) беше огромно. Напоследък настроението е друго, а този въпрос се задава по-рядко. Огромното желание за промяна се замества от все по-голямо разочарование, че политиката не само не работи в интерес на хората, но и изглежда блокирала в това да създаде дори основния си инструмент да върши работа - парламентарно мнозинство и съответно правителство.

Краткият отговор на въпроса от по-горе и тази седмица е "по-скоро не". Разпределението на гласовете и червените линии на различните партии и в този парламент са такива, че най-вероятно той няма да излъчи правителство. ПП и ДБ не искат с ГЕРБ и ДПС. ГЕРБ не иска с ДПС и БСП. Резултатът е политическа криза, с каквато България не се е сблъсквала никога в своята история.

През последната година и половина България на практика се управлява само от изпълнителната власт. Дори и най-дълго задържалото се Народно събрание в този период - това, което излъчи правителството на Кирил Петков, практически не работеше. Конфликтът между партиите в четворната коалиция - най-вече на ПП, ДБ и БСП, от една страна, и "Има такъв народ", от друга, на практика развали мнозинството в парламента още от февруари - по-малко от три месеца след избирането на кабинета. Така всичко по-важно блокира. За правителството останаха малко възможности за маневриране и след първото по-сериозно противопоставяне Кирил Петков беше свален от власт.

Цената на политическата нестабилност вече е много висока. В икономиката тя се усеща например през почти пълната липса на чужди инвестиции. Това не е нещо ново за България през последните години, но сега се вижда особено ясно заради огромната разлика със съседни държави като Румъния и Сърбия.

Цената на политическата нестабилност може съвсем буквално да бъде измерена и през лихвените нива по външния дълг. През пролетта българският дълг имаше по-ниска доходност от хърватския, докато сега хърватският е по-евтин с малко над 100 базисни пункта. Една от основните причини за това е очакваното приемане на Хърватия в еврозоната след малко........

© Капитал


Get it on Google Play