Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма наказват съмняващите се и налагат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха остър обратен завой: от заплаха за властта съмнението се превърна в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното название популизъм.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма наказват съмняващите се и налагат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха остър обратен завой: от заплаха за властта съмнението се превърна в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното название популизъм.

След италианските "5 звезди", Орбан и Брекзит връх на този обрат беше отказът на Тръмп да признае изборното поражение през 2020. Той обвини в манипулации пощите, медиите, щатските съдилища, като доведе страната си до ръба на гражданска война. Последно бившият президент на Бразилия Болсонаро отказа да признае загубата си, защото резултатите от машините, с които се гласува, не можели да се проверят. Предстоят протести.

Слава богу, Борисов още не е стигнал дотам и впрочем не помня досега голяма българска партия да не е признала изборния резултат. Защото демокрацията се крепи на едно-единствено нещо - готовността опонентът да признае поражението си и да поздрави победителя.

Пътят, по който тръгна коалицията на реставрацията, наложила промяната на изборните правила и съмнението в машините, очевидно подкопава доверието в държавата. Ретроспективно - защото внушава усещането, че изборите досега са били манипулирани. Проспективно - защото в една голяма част от обществото се създава усещане за връщане към масовото купуване на гласове и анулиране на бюлетини за противника като невалидни. Нещо, което може и да не повлияе сериозно на парламентарния, но ще има драматични последствия на местния вот. И би било скандал във всяка нормална демокрация.

Числата показват, че последните няколко избора решиха проблема с фалшивите или фалшифицираните протоколи, но сигурно е можело това да стане и другояче. Ако например бяхме дали тия 60 милиона за преброителни центрове, обучение и граждански контрол, вероятно щяхме да постигнем подобни резултати (при 6 млн. избиратели това прави по поне 10 лева за всеки отделен вот!). Само че при отприщената вакханалия на недоверието всеки нов елемент от уравнението става повод за нови обвинения. Защо реформаторите толкова държат на тия машини, дали пък не е защото са овладели кода? Какво ли има на тая вълшебна флашка, дето обикновеният човек не може да го види и пипне? Не са ли тайните на диктатора Мадуро?

Боя се, че цялата тази самоубийствена за държавата ни лудост няма как да бъде спряна. Никоя голяма медия няма смелостта да притисне политика до стената на фактите. Политикът у нас стои над журналиста - колкото и да лъже, пак ще бъде канен да излага чувствата си. Впрочем когато се наложи, се включват и социологическите агенции, които подават услужливо данни за чувствата на избраните от тях респонденти (наскоро излязоха две противоречиви числа за и против машините, може би поръчани от двата лагера).

Цялата тази техническа тема се превърна в абсурдна предизборна агитация, в която всеки е противопоставен на всеки. Г-жа Нинова опитва да отклони обвиненията за срива на партията си с предполагаемата сенилност на своя електорат. Борисов ловко вкара клин между реформаторите и БСП и, както изглежда, ще разхлабва леко хватката, за да подмами ДБ да го приеме за партньор. От президента, опитващ да превземе БСП отвътре, очакваме вето на готвените промени, което ще засили вътрешната опозиция в партията. Кретенизъм, който ни връща към дебатите за Истанбулската конвенция, ковид ваксините и норвежките крадци на деца.

Всеобхватният популизъм се занимава с едно: да реже клона, на който политиката седи. Никой не може да ни убеди, че партии, които се захванаха от първата минута с изборното законодателство, искат наистина да съставят правителство. Че някой легитимно се готви да управлява. Че изобщо сме държава.

QOSHE - Отприщената вакханалия на недоверието - Румяна Червенкова
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Отприщената вакханалия на недоверието

7 0 0
25.11.2022

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма наказват съмняващите се и налагат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха остър обратен завой: от заплаха за властта съмнението се превърна в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното название популизъм.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма наказват съмняващите се и налагат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха остър обратен завой: от заплаха за властта съмнението се превърна в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното название популизъм.

След италианските "5........

© Капитал


Get it on Google Play