Каузата е обща и една - премахване на средновековната теокрация
В събота вечер, 8 октомври, централните новини на държавната телевизия в Иран бяха прекъснати. На екрана се появи клип с образа на аятолах Хаменей и надпис: „Кръвта на нашата младеж е по твоите ръце“. Под него - снимките на Махса Амини - жената, убита в ареста от „нравствената полиция“ на режима в Техеран, защото косите u се подавали изпод задължителния хиджаб, както и снимките на други три момичета, убити по време на нестихващите антиправителствени протести в цялата страна. Не хиляди - десетки хиляди жени ежегодно са тормозени и репресирани от тази „полиция“.
Пак в събота стотици студентки от женския университет „Аз-Захра“ се събраха пред залата, в която иранският президент Раиси провеждаше казионна среща с шепа младежи, верни на режима. Протестиращите скандираха антиправителствени лозунги и против ислямисткия религиозен фанатизъм. Протести в събота имаше на практика във всички университети, а мащабни улични демонстрации се проведоха в Техеран и още десетина големи града в страната. Тази обществена реакция попари хардлайнерите във властта, които доста прибързано бяха решили, че с погромите, убийствата и насилието спрямо протестиращите на 30 септември - „Кървавият петък“, и на 2 октомври, са потушили бунтовните настроения, които бушуват вече цял месец след смъртта на Махса Амини.
Самият протест смени тактиката си и вместо разпокъсани ежедневни акции, по призива на десетки университетски професори, премина към общонационални действия и гражданско неподчинение, концентрирани веднъж седмично. По този начин силите на режима се затрудняват да контролират ситуацията и въпреки спирането на Интернет, с цел да се попречи на комуникацията и разпространението на автентична информация за протестите, масовостта им тази събота се разрастна. Сблъсъци със силите на режима имаше навсякъде, особено тежки са в западен Иран, където е съсредоточено кюрдското малцинство и където се намира родният град на Махса Амини.
Улиците в цял Иран бяха огласяни от „Смърт на диктатора“ и „Смърт на Хаменей“, а женски шествия в Техеран скандираха „Жени, Живот, Свобода“. Съобщава се, че на отделни места в събота вечер силите на режима отново са открили огън по протестиращите.
Към широкото недоволство от режима очаквано се присъедини и Реза Пахлави - наследникът на светската династия, отстранена от властта с т. нар. „Ислямска революция“. В позиция, разпространена в социалните мрежи, той се обърна към протестиращите с думите: „Ислямската република вече е отхвърлена в умовете и сърцата ви, скоро ще бъде отхвърлена и от улицата“.
Иран e ислямска теокрация, основана на доктрината Velayat-e faqih, която дава върховната власт на аятолаха (религиозния водач) - да следи дали държавната власт изпълнява волята на 12-те „праведни имами“, почитани от шиитския ислям.
Паралелно с редовната армия, той разполага с елитна войска, чието военно-разузнавателно подразделение за интервенции в чужбина е небеизвестната въоръжена фракция „Кудс“, което в превод означава „Йерусалим“ - третият най-свещен град за исляма. Дълги години те необезпокоявано извършваха операции и терористични актове, поддържаха мрежа от паравоенни формирования за намеса във вътрешните работи на други държави от Близкия изток - „Хизбула“ в Ливан, хутите в Йемен, част от шиитските милиции в Ирак, „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“ в ивицата Газа.
Съучастваха в атентатите срещу посолството на САЩ в Бейрут (1983 г.) и израелското в Буенос Айрес (1992 г.). Техен дългогодишен командир беше печално известният ирански генерал Касем Сулеймани, който беше ликвидиран по заповед на 45-тия президент на САЩ Доналд Тръмп на 3 януари 2020 г. след прецизен удар с четири ракети с лазерно насочване, изтреляни от два американски дрона, долетели от Катар и направлявани от далечна Невада в САЩ. Прочее, Доналд Тръмп винаги е бил принципен противник на ислямския режим в Техеран, подкрепи и сега протестите, за разлика от Демократическата партия на САЩ и в частност - от администрацията на Обама, които винаги са имали твърде опортюнистично отношение към аятоласите.
Протестите, обхванали страната, след убийството на Махса Амини, отдавна надхвърлиха своя непосредствен повод. Хиджабът, налаган от ислямските фанатици, вече не е само символ на потисничеството спрямо жените, а се превърна в омразен знак за потисничество срещу всички. Символ на един сатрапски режим, изграден върху дивашки репресии, примитивни средновековни порядки и овластен религиозен фанатизъм, който силово бърка в душите и умовете на хората, за да им разпорежда какво да мислят, какво да говорят, как да се обличат и как да живеят.
За общество, което никога не е познавало свободата, подобни порядки щяха да са трудно изкореними. Но Иран все пак познава вкуса на свободата от времето на светското, прозападно управление на династията Пахлави в периода 1925-1979 г., макар и с всичките му характерни за този цивилизационен ареал авторитарни струпеи. Връщането към средновековието на публичните екзекуции и бесилките по крановете, превръщането на жените в своеобразен „добитък“ под властта на мъжете и цялата тоталитарна концепция за властта, характерна за радикалния ислям във всичките му форми и разновидности, не успя да промие необратимо мозъците на общественото мнозинство в Иран, особено на по-новите поколения.
Напротив, разломът между модерно мислещите и светски настроени иранци и върхушката на „Ислямската революция“ не само се запази през годините, но и все повече се разраства. До такава степен, че е въпрос само на време Иран да си върне свободния живот, а примитивната ислямска теокрация да отиде на бунището на историята, където е мястото на всеки потиснически политически режим, дори и в тази част на света, където начинът на живот и отношенията „държава-личност“ имат доста по-различни измерения от тези, които познаваме в Свободния свят. Сегашните протести в Иран изглеждат по-различни от други протестни вълни в „Ислямската република“ през годините. Защото нямат етнически и социални граници. Поне така твърдят наблюдатели от самия Иран. Каузата е обща и една - премахване на средновековната теокрация. Всички етноси, чието противопоставяне е насъсквано от режима, днес са по улиците и площадите. Начело с гимназистките и студентките - смелите жени на Иран.
Каузата е обща и една - премахване на средновековната теокрация
В събота вечер, 8 октомври, централните новини на държавната телевизия в Иран бяха прекъснати. На екрана се появи клип с образа на аятолах Хаменей и надпис: „Кръвта на нашата младеж е по твоите ръце“. Под него - снимките на Махса Амини - жената, убита в ареста от „нравствената полиция“ на режима в Техеран, защото косите u се подавали изпод задължителния хиджаб, както и снимките на други три момичета, убити по време на нестихващите антиправителствени протести в цялата страна. Не хиляди - десетки хиляди жени ежегодно са тормозени и репресирани от тази „полиция“.
Пак в събота стотици студентки от женския университет „Аз-Захра“ се събраха пред залата, в която иранският президент Раиси провеждаше казионна среща с шепа младежи, верни на режима. Протестиращите скандираха антиправителствени лозунги и против ислямисткия религиозен фанатизъм. Протести в събота имаше на практика във всички университети, а мащабни улични демонстрации се проведоха в Техеран и още десетина големи града в страната. Тази обществена реакция попари хардлайнерите във властта, които доста прибързано бяха решили, че с погромите, убийствата и насилието спрямо протестиращите на 30 септември - „Кървавият петък“, и на 2 октомври, са потушили бунтовните настроения, които бушуват вече цял месец след смъртта на Махса Амини.
Самият протест смени тактиката си и вместо разпокъсани ежедневни акции, по призива на десетки университетски професори, премина към общонационални действия и гражданско неподчинение,........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Yara Hawari
Patrick Gathara
Andrew Mitrovica
Marwan Bishara
Tafi Mhaka
Julie Bindel
Mawlawi Amir Khan Muttaqi
Jan Egeland
Fisayo Soyombo
