We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Забравеното Нишко въстание

6 0 82
23.09.2021

В Нишкото въстание през 1841 г. вземат участие около 18-20 хиляди души, за съжаление слабо въоръжени и с разпокъсани сили

За българския характер на въстаналото население свидетелстват тогавашните френски, руски, австрийски и други дипломати

Преди 180 години избухва едно от най-масовите български въстания - ако не най-голямото, за съжаление, най-забравеното... Трябва непременно да подчертаем, че за първи път през „модерния“ XIX в. именно Нишкото въстание привлича вниманието на европейската дипломация. Изследвано от Стоян Романски, Бистра Цветкова, Стефан Дойнов, Игор Дамянов, Стоян Райчевски и други учени, това въстание на практика „отсъства“ почти напълно в обществен план. „Заслуга“ в тази посока явно има и криворазбраната „политкоректност“ към западната ни съседка...

През 30-те - 50-те години на XIX в. българският Северозапад е обхванат от недоволство заради нерешения аграрен въпрос. Местните хора са подтиквани към бунт и от съседна Сърбия, която се стреми да използва българските въстания в свой интерес. През 1835 г. въстават 16 села в Нишко, но не получават обещаната сръбска помощ. Така е и при т. нар. Манчова буна (1836 г.) в Берковско, както става и на следващата година в Пиротско - тогава разбитите въстаници дори не са допуснати в пределите на княжеството. При въстанието начело с Върбан Пенов от Бели мел през 1837 г. единствено войводата Кръстю Нешин с част от бунтовниците успява да намери убежище на сръбска територия.

Прокламираният в Османската империя Гюлхански Хатишериф (1839 г.) поне „на книга“ предоставя равни права на всички поданици на султана. В българския Северозапад обаче ситуацията не се променя, което създава почва за нови въстания. Подготовката е започната от местните първенци Милой Йованович от с. Каменица (8 км от центъра на Ниш, днес в чертите на градската община Пантелей), Никола Сръндак от Горни Душник (община Гаджин хан), Стоян Чавдар от Голям Кръчмир (дн. Велики Крчмир), Станко Атанаскович Бояджията от Власотинци (днес град Власотинце), поп Симон от Лесковец, Сава от Враня, поп Георги........

© Труд


Get it on Google Play