We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мъчителни въпроси

0 0 55
11.07.2018

Двама умни господа ме успокоиха. Напоследък. А после отново безпокойството ме обзе.

Аз не съм труден за убеждаване в лошото. Всеки българин не е труден за убеждаване в лошото. Кажеш ли на българин добро – може и да не повярва. Но ако му кажеш лошо – веднага ще повярва. Това важи за всички хора по света – със сигурност – но аз знам българите.

Хубаво е да си напомняме, че като казваме „българин” или „българите” ние обикновено имаме предвид нещо като сборен негативен образ, сборен образ на негативните черти на нашите сънародници. И също – да си даваме сметка, че казваме ли „българин” и „българите” все едно казваме „човек” и „хора”. Защото - ако има между нас и другите хора по света някакви разлики – то те са минимални.

Просто ние си познаваме само себе си (и то не особено добре), и затова сме склонни да преувеличаваме „уникалността си”. И в доброто, но най-вече – в лошото.

Та така. Въпреки хубавият си, български песимизъм и недоверчивост, аз повярвах с ентусиазъм на тия двама господа.
Владимир Каролев и Иван Нейков. Те казаха в общи линии, че България няма да умре по демографски начин. Няма да се изпълнят тия мрачно-песимистични прокоби, пардон - прогнози, в които се казва, че след петдесет години на нашата територия вече няма да живеят българи. Няма да има вече расови наследници на траки, славяни и прабългари, а само наследници на тюрките огуз (турци) и наследници на асинганите от Индийския субконтинент (роми).

Господата казаха, че българите вече се размножават добре, че има повишение на раждаемостта, която се дължи на подобрените икономически условия. Големият демографски срив на 90-те бил отминал.

Аз, между другото, винаги съм бил на това мнение. Крайният, войнстващ, гръмък и самодоволен песимизъм ми е смешен!

Тоест – мога да открия лесно неговите смешни, мазохистично-инфантилни корени и да им се посмея. Децата обичат да имат запек и да изпъват жили в напъните си над гърнето. Така и немалко възрастни обичат да „страдат” от гневно „отчаяние”, в което всеки що годе прозорлив човек ще види всъщност садо-мазохистично удоволствие. Те, тези, агресивните песимисти, казват с смешна, инфантилна, болезнена наслада: Толкова сме зле, че по-зле никога не сме били! И: Отиваме към ръба на пропастта! Катастрофа!

Онанистчетата на батко! - бих казал със снизходителна усмивка. – Харесва им да изпъват жили и да изричат прокоби! Харесва им да придават неуместен драматизъм и дори трагизъм на живота! Просто защото........

© OFFNews