We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Юлиан Вергов: Самообразованието, липсата на памет и отнетата наслада

2 1 72
12.01.2019

Какъв според теб е най-големият проблем на България днес? Аз бих го формулирал така: „incapability of concerted action on their own behalf“. Като под „тях“ разбирам „активното гражданство“.

Не съм сигурен, че мога да изведа най-големия, но например липсата на памет - или пък наличието на твърде къса памет - е един от основните проблеми. Отчайващата липса на елементарна култура и възпитание също допринася за апокалиптичната перспектива. А и не на последно място, подсъзнателното мото “има ли смисъл, като няма значение” като че ли ни намира оправдание за всичко.

Преди известно време попаднах отново на част от творенията на Валентин Пламенов, за мен изключителен автор. Починал рано и, уви, бързо забравен. Той има едно произведение - “Живей и помни, че..”, ще си позволя да го цитирам цялото, защото дава пълната „кръвна картина“ и може би посоката за спасение.

“Живей и помни, че...

Човек не се ражда нито подлец, нито герой, нито българин, нито германец, нито французин, нито абдал.

Бебетата и мъртъвците са граждани на света. Бебетата имат бъдеще. Мъртъвците - досиета. Живей и помни, че без тебе България е само една дума. Че Белгия е една песен на Жак Брел. Франция - шансон на Едит Пиаф.

Живей и помни, че за всеки Сталин се намира по един Солженицин. И за всеки Солженицин - Сталин.

Живей и помни, че никой не е вечен и това е най-умното, което Бог някога е измислил.

Живей и помни, че зимата съществува, за да дойде пролетта.

А пролетта - за да ти напомня, че иде зима.

Живей и помни, че ако всяка твоя минута тук и сега няма смисъл, вечността също няма смисъл.

Живей и помни, че ако се стряскаш от всеки кретен на власт, България ще се нарича Кретения. Искаш ли точно така да се казва родината ти?

Живей и помни, че Германия е направена от германците, Франция - от французите, Дания - от датчаните, а това наоколо го правиш ти.

И ако ти не си наред, нищо не е наред.

Ако ти не живееш - няма кой да живее вместо тебе.

Живей и помни, че нищо не е случйно, колкото и да се опитват да ти набият обратното в главата диванетата, които те докараха до просешка тояга.”

Чудесно, аз дори го познавах, изключителен сатирик, имаше нещо волтерианско в него. Но все пак - какво се обърка в т.нар. „преход“? Направи един паралел – как виждаше нещата преди 30 години и как ги виждаш днес?

“Какво се обърка?” Хахахах, като че ли всичко ни е било наред и после нещо се обърка. Дали? Мисленето, възприятията, сетивността и т.н. ни бяха сбъркани още преди това, по много причини - в по-голямата си част вероятно независещи от нас. Страдахме от липса на каквато и да била отговорност, тя в повечето случаи бе просто колективна.

Естетическите ни норми бяха тоталитарно занижени или дори заличени. Боязливият стремеж към индивидуална изява в повечето случаи бе обругаван.

Гледахме на живота на тези отвъд Желязната завеса като даденост. Не че ние сме по-лоши, просто те си нямат комунизъм. (Впрочем едно доста удобно оправдание.)

После като че ли повярвахме, че Земята е кръгла, и се върти, и че може да изгрее слънце и на нашата улица (то понякога огрява и кучия гъз), че в крайна сметка “и ний сме дали нещо на света”.

Само че трябва и сега да дадем - и то не само на света, а и на себе си. Така или иначе, нямаше кой да ни даде. А как да стане, като досега ни даваха? Заплати, награди, почивки, апартаменти. Докато осъзнаем, че всичко зависи от нас - и те минаха 30 демократични години. Но ти всъщност си прав – нещо се обърка.

Обърка се срещата със свободата.

Опияняващото очакване на рога на изобилието и постепенното осъзнаване, че трябва да го пълним.

Самоунищожителното ни лекомислие, че “може и така”, и реалистичното “така не може”.

Изпепеляващото “този ще ни оправи” и катарзисът “този ни еба майката”.

Юлиан Вергов. Снимка: Vslavcheva / wikimedia

Един труизъм, ако позволиш: „Не се........

© OFFNews