We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Владо Пенев: На 60 г. не се страхувам и не остарявам

2 0 191
21.10.2018

Който го е гледал в образ - дали на малкия екран, на театрална сцена или на кино, се е уверил, че Владо Пенев е един от най-талантливите български актьори днес. Така че за никого не е чудно, че именно с нова роля в премиерна постановка той решава да отбележи 60-ия си рожден ден на 24 октомври. Избира това да е “Бащата” - една от хитовите съвременни пиеси, която се играе и по световните сцени.

- Ставате на 60 г. в сряда, как се чувствате, г-н Пенев?

- Идеално.

- Защо точно с постановката “Бащата” решихте да отбележите рождения си ден?

- Сетих се, че такава кръгла годишнина трябва да бъде отбелязана като по-специална от всички останали рождени дни. По-специалното е това, че този път ще се опитам

не аз да получавам

подаръци от хората,

които ще дойдат на

рождения ми ден,

а аз да им подаря

едно представление с моите любими колеги и съратници, с които сме заедно в него. Разбира се, със съдействието на Народния театър, който беше така любезен да организира всичко това. За мен това е сбъдната мечта – с любими колеги в текст, който много ми харесва и ме вълнува, да преживеем заедно час и половина с публиката юбилея ми. “Бащата” в момента е хит навсякъде по света. В Белгия премиерата на представлението е на 23 октомври.

- Символично ли избрахте “Бащата”?

- Не, просто такова е заглавието на пиесата.

- Доколко важен е образът на бащата във вашия живот?

- В моя личен живот бащата е отсъстващият. Аз не познавам баща си, защото той е починал от рак на белите дробове, когато съм бил на 4 месеца. Майка ми много ми е разказвала за него, имам представа и образ на баща ми. Той е бил журналист в тогавашното “Земеделско знаме”. Така че бащата за мен наистина е суперважен, защото още от детската си възраст, когато човек формира себе си, тази липса е създала някакви допълнителни съпротивителни сили, психологически компенсации, които са ме обогатили. Дълго време смятах, че е несправедливо, не е хубаво съдбата да направи така с мен, но си мисля, че това е изградило у мен някаква сила на характера. Поначало се опитвам дори от неуспехите, от лошите неща, които се случват в живота, да извличам максимална полза, да ги превръщам в позитив.

- Какво ви е разказвала майка ви за баща ви?

- Много неща – той е бил изключително чаровен човек, бохем, много красив. Починал е на 38 г. Маргарита Дупаринова, светла ѝ памет, го е познавала много добре и винаги, когато ме е срещала и е гледала пиеса с мое участие, ми казваше: “Много си добър, да, но баща ти – той беше нещо изключително!”. Не ми беше много приятно, ако трябва да бъдем честни. Оставил е у хората, които са го познавали, изключително впечатление. Той е бил много добър оратор, пишел е хубаво. Радой Ралин, с когото са били близки, ме видя, като бях 5-6-годишен. “А, ти си на Кольо синът!”, ми каза. Видя ми се, че сякаш ме заплашва. После се обадил на баба ми и ѝ казал: Видях на Кольо сина – той му е одрал кожата. Казваха, че много приличам на него.

- Посветихте ролята си в “Откраднат живот” на втория съпруг на майка си – проф. Асен Бонев. Той какъв човек беше?

- Да, той беше светъл и духовит човек, изключителен специалист – страхотен кожен лекар и прекрасен преподавател и педагог, всички негови студенти го обичат. Той лекуваше известни хора, но поради това, че се пази лекарска тайна, никога не използваше имена, но разказваше случки, от които можеш да си направиш някакви изводи – поне да си фантазираш. Никога не си е позволявал своеволия с лекарската професия. Беше изключително грижовен към майка ми, мен и сестра ми.

- Вие на колко години бяхте, като се ожениха?

- Аз бях на 20 г., а сестра ми – на 28 г. Майка ми искаше да израснем с........

© 24 Часа