We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Йорданка Буюклиева: Сестрите Мюлер ми плащаха 650 евро при 1500 минимум за Белгия (видео)

2 0 32
12.07.2018

Когато разбрах, че всъщност вземат по 2250 евро от семейство, се почуствах прецакана – такава наглост не бях виждала през живота си

Йорданка Буюклиева е от Варна, дълги години е работила като продуцент на културни събития. Започва работа във фирмата „Кеър 4 ю” на сестрите Силвия и Тереза Мюлер през юли 2015 г., като в последствие сключва договори с други две от фирмите им и работи като социален асистент на възрастни хора в Белгия. Г-жа Буюклиева се обади в „24 часа”, след като е прочела съвместното ни разследване с белгийски и холандски журналисти, поредица от което публикуваме от 29 май насам (виж карето в края на интервюто) . Тъй като сестрите Мюлер продължават да набират и изпращат българи в чужбина, предаваме разказа на г-жа Буюклиева, за да може да подготвим хората, които кандидатстват за работа, за проблемите, които ги очакват. „24 часа” разговаря и записа разказите на над 10 жени до момента, пострадали от неплащане на реална заплата и лошо отношение. Някои от тях вече осъдиха фирми на сестрите Мюлер и получиха неизплатените си заплати. Други се подготвят да подадат колективен иск. Все още очакваме резултат от поредната проверка (25-та поред) на Инспекцията по труда във фирмите на сестрите Мюлер, която се провежда съвместно с НАП и започна ден след първата ни публикация по темата. Неколкократно – в Белгия и в България, каним сестрите Мюлер да изкажат своята гледна точка по темата. До момента те отказват. Готови сме да публикуваме позицията им веднага, щом ни я предоставят.

- Г-жо Буюклиева, в кой офис на сестрите Мюлер кандидатствахте за работа и кога?

- През 2015 г. отидох в офиса им във Велико Търново, на бул. „Магистрална” 5, на петия етаж. За тях разбрах случайно, от обява във вестник, фирмата се казваше “Кеър 4 ю“ (в превод „Грижа за теб”) . Казах си – защо пък да не опитам - но не хранех особени надежди, защото бях в пенсионна възраст. Чувала съм, че тези фирми търсят по-млади жени, по-бързи и пъргави. Все пак реших да опитам. В офиса ме разпитаха – какво съм учила, работила, имам ли някакъв опит, езици...Казаха ми – ще предадем за вас на г-жа Мюлер, ще ви се обадим до няколко дни. Естествено, никой не ми се обади, затова реших да звънна аз и да ги питам за резултата от интервюто. Неочаквано служителката ме свърза директно със Силвия Мюлер. Тя ме разпита за същите неща, които ме питаха в интервюто и аз останах с впечатление, че никой не й е докладвал за мен до този момент. Силвия Мюлер ме изслуша много внимателно, беше изключително любезна. Това ме успокои до голяма степен, защото всеки от нас е чувал за онези фирми, които те изпращат в нищото и се оправяш после сам. Със Силвия Мюлер се разбрахме да се видим отново в офиса им във Велико Търново, но по-нататък, защото си подготвях нещата за пенсиониране. Срещнахме се лично в началото на май 2015 г., в същия офис на бул. „Магистрална” 5 във Велико Търново. Там директно ми заявиха, че са ми намерили адрес за работа в Белгия – „Готова ли си да тръгнеш?”.

- Сигурно сте се зарадвали, че ще имате работа и то в чужбина?

- Бях много изненадана от бързината на уреждане на нещата. Помолих ги да изчакат, защото не бях готова, имах семейни неща за уреждане. Разбрахме се да започна от 1 юли. Обясниха ми, че ще получавам 650 евро стартова заплата. Когато си притиснат в ъгъла – както беше моето положение – обстоятелствата, а не желанията ни, са тези, които определят съдбата ни. Подадох предизвестие във фирмата, в която работех, и от 1 юли бях на разположение на сестрите Мюлер. Въпреки че ме убеждаваха, че ще ме изпратят бързо в Белгия, заминах чак в края на месеца, на 29 юли.

- Подписахте ли договор?

- Да. Когато отидох да подписвам, ме изолираха в една малка стаичка. Секретарката на фирмата ми донесе папка с много документи, всеки в по 4-5 екземпляра. Каза ми: „Гледайте тук, колкото ви е възможно и подписвайте. Ако имате въпроси – питайте”. Но на практика щом я попитах нещо, отговаряше – това може да ви отговори г-жа Мюлер – госпожа Мюлер обаче я няма. От документите, които подписах, най-голям брой бяха декларациите. Декларирах, че ще пазя фирмена тайна. Че няма да разпитвам фамилията, в която ме изпратят в Белгия. Декларирах, че ако случайно дойдат на проверка от белгийските власти, няма да показвам нищо друго, освен разрешителното си за работа и дневния режим.

- Задължиха ви да не показвате никакви други документи пред белгийските проверяващи? Включително договора и заплащането, по което работите?

- Разбира се. Изрично беше подчертано във всеки документ, който ме задължиха да подпиша – че нямам право да давам информация за дейността на фирмата в България, нито да си показвам личния договор. За всички въпроси от проверяващите трябваше да насочвам към управителя на фирмата. Това беше изрично изведено в отделна точка. Подписвах, подписвах...,това беше по първия ми договор със сестрите Мюлер – с фирма “Кеър 4 ю”. Вторият ми договор беше с „Моленбург” ООД. Третият – с фирма „Лавато”...

- Чакайте малко – защо е било необходимо да подписвате договори с толкова фирми на сестрите Мюлер?

- Това попитах и аз – нали съм ваш служител чрез фирма “Кеър 4 ю”, за какво са тези нови договори с........

© 24 Часа