We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Ерик Льобедел: Има леки, високомерни и солидни председателства. Вашето беше солидно

1 5 51
12.07.2018

Франция ви подкрепя напълно за еврото, защото сте изпълнили всички критерии, казва френският посланик в София

- Ваше Превъзходителство, българското председателство на ЕС приключи наскоро. С какво България допринесе за общите европейски дела?

- Има три типа председателства на Съвета на ЕС – леки, високомерни и солидни. Очевидно българското председателство беше солидно. Това бе признато единодушно от всички европейски страни и от Франция в частност. Председателството беше успех. Защото избрахте да следвате едновременно реалистичен, прагматичен и конкретен подход. Така че резултатите ще имат значение и в бъдеще.

Председателството на България беше маркирано от два акцента, две основни теми. Единият беше стабилността в Западните Балкани и срещата на върха в София през май.

И другият, който може би мина малко по-незабележимо за широката публика, но който е много важен, е цифровизацията. Тук също имаше конкретни инициативи и конкретен напредък, като трябва да бъде отбелязан и приносът на българската еврокомисарка Мария Габриел. Бяха отворени нови глави, свързани с киберсигурността, както и с борбата с фалшивите новини. Става дума за сектори на бъдещето, към които пътят бе добре трасиран по време на българското председателство.

Приносът на България

беше централен

Преди се говореше често за синдром на периферията, а всички европейски страни осъзнаха, че да си на външната граница на ЕС, изобщо не значи, че си в периферията. Това означава да се занимаваш с централни проблеми като отношенията на ЕС с нейните съседи и като миграцията.

- Чуваме непрекъснато думата миграция. Последният Европейски съвет успя ли да се приближи към решение на този труден проблем?

- Това е също една от темите, които разкриват как действа ЕС. Преди съвета повечето хора казваха, че той ще е провал, че не е възможно да се стигне до консенсус. В същото време се стигна до решения по три основни аспекта на миграционната криза. Първо, защитата на външните граници - потвърдена бе волята за засилване на европейската гранична полиция Фронтекс, която постепенно трябва да нарасне до 10 000 души. Вторият аспект е отговорността - по-ясно разграничаване на третирането на въпроса за бежанците и третирането на въпроса за икономическите имигранти. И третата тема беше солидарността.

Това бе огромен прогрес, защото по тази точка се смяташе, че няма да има никакво разбирателство, че съперничествата между различните концепции за миграцията ще вземат връх. Но се стигна до решението за центрове за мигрантите в страни доброволци. Доколкото съм информиран за последните цифри, има 14 държави, които са съгласни да приемат такива центрове. Обсъдена бе и идеята за двустранни споразумения между ЕС и трети страни, както това се прави с известен успех с Турция. Остава един важен момент – ревизията на споразумението от Дъблин. Това изисква повече време.

- Държавният секретар по миграцията на Белгия Тео Франкен обяви, че поради липсата на консенсус реформата на Дъблинското споразумение е мъртва. Не сте ли съгласен с него?

- Не, не е така, тя не е мъртва, по нея има напредък, който ще доведе до съвсем различен режим, съвместяващ отговорността и солидарността.

- Премиерът Борисов говори за затваряне на външните граници на ЕС. Какво е вашето мнение?

- България се намира в по-особена ситуация, защото самата е........

© 24 Часа