We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Георги Мамалев: Балонът на “Опит за летене” не кацна в Москва - натопиха ни, че сме били дисиденти в ГДР

5 0 30
18.11.2018

Да разсмееш хората, е много приятно задължение, възторжено е някак си, казва обичаният актьор

- Как се чувствате 40 г. по-късно в същата пиеса - “Опит за летене”, но в друга роля, г-н Мамалев?

- Минах през няколко етапа в чувствата. Като почнахме да четем пиесата първоначално, започнаха да ми се връщат репликите, които казвах преди като друг герой - като Аврам Совалката. Аз му подсказвах на Христо Петков, който играе сега тази роля - просто ми идваше текстът, както и на други герои. Най-много се сещах за репликите на Георги Георгиев-Гец - той беше много впечатляващ, мощен, заразителен актьор. Аз бях току-що завършил ВИТИЗ, съвсем млад, попивах всичко, което правеше този изключителен актьор. Както казва Радичков, това туткане и суетене ми беше в началото - около спомените. Постепенно се насочих към ролята, която навремето играеше Любо Кабакчиев - на даскал Киро, и слава богу, че имаше ясно решение от страна на режисора Стоян Радев за нея. Мисля си, че се получи добре, и се надявам да бъде пореден успех за Народния театър.

- Как преди 40 г. тази роля ви отвори пътя към столичните театри?

- Имаше такава система. Ръководството на театъра предлага право на дебют на определен актьор с дадена пиеса, идва назначена обществена комисия, която го гледа в салона и после решава дали да му се даде дебют. Ако получи положителна оценка от нея, остава в системата на столичните театри. Дотогава бях на временен договор и станах постоянен член на Народния театър. Рядко се е случвало да се провали дебют, но е имало такива случаи, в които комисията е казвала, че иска да види актьора и в друга роля и че не са сигурни в оценката си за него. Беше вълнуващо, защото моите кръстници бяха Гец и Кабакчиев - те ме изведоха на сцената тогава.

- Радичков често ли идваше в театъра?

- Той идваше и на репетиции, и когато правихме мизансцен, и когато четяхме пиесата на място.

- Какво искаше да види той, какво ви казваше?

- Нашите въпроси бяха около текста, защото той усещаше къде той е малко по-тромав. Режисьорът го питаше дали може да се съкрати нещо, дали може да стане по-действено. Бай Йордан бе благ, богопомазан човек, тих и изключително обаятелен. Много голям късмет беше, че имахме контакт с него. Освен това с него пътувахме и в чужбина - примерно във Виена, Берлин.

- Как се приемаше тази пиеса от български автор в чужбина?

- Тя имаше много голям успех, играхме я на няколко театрални фестивала, на които имаше присъствие от цял свят. В Пирея, Гърция, гостуваха и чужди театри, както и в Белград, където имаше трупи от Англия, САЩ и Франция. В Берлин също имаше хора от цял свят - едната част от този фестивал се провеждаше в Източен Берлин, другата - в Западен. Там играехме с невероятен успех.

Поканиха ни в Москва, но тук се намериха “добри” хора, които предупредиха, че едва ли не дисидентски сме играли в Берлин, и не можахме да отидем. Като играхме на театралния фестивал във Варшава, тогава беше създадена “Солидарност”. Дори един колега от театъра там

тайничко ми подари значка

на “Солидарност”,

която си пазя и до днес. Във Варшава много радушно ни посрещна актьорът Ян Енглерт (“Осъдени души” - б.а.), с когото се познавахме от България.

- Каква е тази история с истински балон за летене от Берлин по времето, когато сте играли там “Опит за летене”?

- Затова казах, че ни........

© 24 Часа