На последните парламентарни избори "Продължаваме промяната - Демократична България" спечели около 24% от гласовете. Сега - според социолозите - подкрепата за тях е около 17%.
Тия липсващи 7% - и ако има такива, които ще ги последват в липсата - те не са умни и красиви. Те са умнокрасивитет, както ги наричат най-злостните им противници.
Избирателите на останалите партии може да не са толкова добре образовани като тях. Но за разлика от тях си знаят интереса и си го отстояват последователно.
Политическата култура на умнокрасивитета се оказва на ниско ниво. Те са толкова политически неграмотни, че дори не разбират, че 2 и 2 прави 4.
Спечелиха 64 мандата в парламента, сега имат 63-ма депутати. От тях очакват да свършат работа като за 121, а в някои случаи като за 180 или поне 160.
Тези 63-ма депутати вършат работа с известни компромиси, разбира се. Защото
Умнокрасивитетът обаче, вместо да отчете, че все пак доста работа е свършена, храни обилно тези 63-ма депутати заради компромисите. Без които никаква работа нямаше да бъде свършена.
За последните месеци в България бяха приети промени в Конституцията, с които главният прокурор бе поставен под обществен контрол, с намалени правомощия и мандат. Беше отворена вратата за Шенген, беше съборен МОЧА, парламентът перманентно гласува някаква помощ за Украйна.
Всеки умен и красив би трябвало да е повече от доволен. Умнокрасивитетът обаче не е.
ГЕРБ и ДПС вкараха в Конституционния съд Десислава Атанасова. Депутатите на умните и красивите вкараха Борислав Белазелков.
В последния управленски мандат на ГЕРБ парламентът щеше да прати в Конституционния съд двама като Атанасова и нито един като Белазелков. Прoсто умните и красивите ги нямаше там.
Напредъкът е не просто очевиден, той е очеваден, очеизваждащ.
Не и за умнoкрасивитета обаче.
Вместо да атакува ГЕРБ и ДПС защо пращат неподходяща кандидатура, умнокрасивитетът громи своите защо са направили този компромис. И се заканва на другите избори да не гласува за тях.
И така силно ще намали присъствието си в парламента. А според някои прогнози може дори да изпадне от него.
За разлика от ГЕРБ и ДПС, които не само ще са вътре, но и политическата стабилност като нищо ще я върнат. Точно защото умнокрасивитетът възмутено няма да гласува, с което ще им даде повече власт при същия брой избиратели. Как е възможно да смяташ себе си за умен при подобно политическо късогледство?
На всичкото отгоре Атанасова, колкото и да е неприемлива, все пак очевидно ще подкрепи промените в Конституцията в Конституционния съд. Справедливото негодувание срещу Атанасова ще отмине и ще се забрави.
Промените в Конституцията обаче - основна кауза на умните и красивите - ако минат през Конституционния съд, ще останат.
Вместо да агитира сред обществото за повече подкрепа, за да излъчва парламентът повече като Белазелков и по-малко като Атанасова, умнокрасивитетът ще направи така, че в следващия парламент Белазелков да няма шанс, а Атанасова да се мултиплицира. Много умно, няма що.
Умнокрасивитетът ругае своите защо са се договорили с ГЕРБ в парламента. Същевременно ги ругае защо не са се договирили с ГЕРБ в столичната община, за да няма "опозиционно мнозинство".
Въобще
Той друго не умее.
Умнокрасивитетът не е имал толкова власт от времето на Иван Костов. Само че Костов имаше зад себе си цели 137 депутати.
Сега умнокрасивитетът има горе-долу толкова власт с два пъти по-малко депутати. Защото настоящото правителство, при всичките му недостатъци, се придържа към приоритетите на умните и красивите.
Би трябвало умнокрасивитетът да е доволен, обаче не е. I can’t get no satisfaction* – това е неговият химн, това е неговият девиз.
На медийно ниво Бойко Борисов е големия държавник. А Делян Пеевски – този, който сега управлява България.
В реалната политика обаче
От време на време джафкат и дори хапят, като налагат кандидатури, подобни на Атанасова. Или с претенции, като тази за МВнР. Или с опозиционни мнозинства в София.
Но като цяло слушкат и правят, каквото им се каже от онези 63 депутати. Подкрепят закони и инициативи, за които до скоро не искаха и да чуят.
А умнокрасивитетът, понеже е много умен, приглася на манипулациите и пропагандите, разпространяващи се на медийно ниво, за вездесъщите Борисов и Пеевски.
Като стана дума за Костов – навремето той понесе доста критики, по различни поводи и теми, много от тях - заслужени. И от свои, и от чужди.
Претърпя тежка загуба на изборите. Когато обаче се заредиха следващите управления, които бяха съмнително прозападни, мнозина от умнокрасивитета съжаляваха за критиките към управлението на Костов. Дори за основателните.
Голямата картина е не по-малко важна - дори е по-важна - от малките детайли. Дали този урок е научен от умнокрасивитета? Не, разбира се.
Те едва ли някога ще имат 121 депутати. Да не говорим за 160 или 180, колкото трябват за истински реформи. Както отива, на другите избори и 64 мандата дори няма да имат.
Другият урок от времето на Костов е, че българите дават собствено мнозинство на европейските сили само когато евразийците ги докарат до хиперинфлация и липса на хляб. През останалото време нашенецът е много склонен да забравя, че единственият правилен път е на Запад, без отклонения. И без да се увлича по разни евразийски „други гледни точки“.
Въобще цялата история на България от XVIII в. насам може да се събере в три изречения. Едно малко, но активно прозападно малцинство тегли към Европа едно огромно, инертно евразийско мнозинство.
И досега прозападните хора, въпреки че са малцинство, все пак надделяват. Затова я има изобщо третата българска държава.
Те направиха много непредизвикани грешки, ако използваме спортната терминология.
Замесиха се в скандали, в които не трябваше да се замесват – това важи за „Продължаваме промяната“. Сделки с апартаменти, срещи с бизнесмени, такси за хазарта и други такива.
Най-голямата им грешка бе издигането на Васил Терзиев за кандидат-кмет на София. Това бе първата стъпка към днешните им проблеми в столичната община.
За непредизвиканите грешки трябва да бъдат сринати от критики. Компромисите, които правят, опитвайки се да свършат някаква работа при тези изборни резултати – това е съвсем друг въпрос.
Изборът на умните и красивите – т.е. прозападните хора у нас – е ясен. Единият вариант е безкомпромисно стоене встрани, което означава България стабилно да си бъде наполовина – дори повече – в Евразия.
Другият вариант е
но с цената на компромиси. Компромиси, които са важни за моментната вътрешна политическа конюнктура, но са незначителни за цялата политическа и геополитическа картина.
В страните по на запад от нас има и трети вариант – революция. У нас – за добро или лошо – такъв вариант няма.
Ние си я караме бавничко, но за сметка на това мирничко. Мирничко, но за сметка на това бавничко.
Би било добре ако прозападните хора не си създават сами трудности с вътрешни разделения. Защото си имат достатъчно трудности извън собствените си среди.
Въобще дано скоро принадлежащите към умнокрасивитета си научат уроците. И станат настина умни и красиви.
Така и България ще стане по-умна и по-красива.
*Най-известното парче на Rolling stones. В превод - не мога да получа удовлетворение
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
