Отношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ все повече приличат на поведението на двама съпрузи в брак по принуда, които не могат да се понасят, мразят се, правят си мръсно, изневеряват си, но са заедно заради децата. Ясно е и че разводът е неизбежен и ще бъде кървав и жесток. Но го отлагат, докато децата пораснат.
Тази неособено оригинална, но добре онагледяваща ситуацията аналогия изглежда още по-вярна след местните избори.
По същество този тип вот често се посочва от анализаторите като лакмус за потенциала на дадена политическа формация за по-дълъг живот и устойчивост – ако имаш здрави местни структури и държиш местната власт, имаш доста по-добри шансове за оцеляване, и то с властова изява или поне в диктуване на политики. Ясното изключение е ако си регионален фактор на определени места – по етнически, религиозен или друг белег. От такава гледна точка ДПС остава в общи линии там, където винаги е била като представителство в страната, въпреки че на национално - извън очакваната логика - се опитва да задава тона, да диктува и да направлява правителството (особено в напористите изяви със заповеднически тон на Делян Пеевски, когото вече всички подозират, че може да е погълнал лидера Мустафа Карадайъ, напълно изчезнал от публичното пространство).
Интерпретациите на резултатите от страна на антипартньорите ГЕРБ и ПП-ДБ могат да включват поздравления за собствените успехи, но и в двата случая съвсем не всичко е ОК. Както и в леко пресиленото задоволство на соцлидерката Корнелия Нинова, която допоследно изглеждаше, че не може да реши дали ще ѝ хареса повече Григорова да стане, или да не стане кмет на София.
Партията остава първа политическа сила и по спечелени общински кметове, и по брой места в общинските съвети, които обаче преобладаващо са с изключително раздробен състав и в които няма пълни мнозинства.
Загубата на София е огромен пробив в най-мощната, държана 18 години крепост на ГЕРБ. Дори и това да се случи с цялата измъченост и безкрайните грешни ходове от страна на ПП-ДБ в избора и въобще в кампанията в столицата. Пълен е крахът и по отношение на районните кметове - за ГЕРБ остават едва трима при 13 преди четири години.
ГЕРБ печели две нови места – Плевен и Перник, но губи знакови като Варна. От партийната сметка отпадат Шумен, Кюстендил, Ловеч, не успя опитът да се вземат Благоевград и Пазарджик с досегашните им кметове. Тенденцията е низходяща, макар и далеч от преобръщане на играта.
Резултатите на партията могат да се интерпретират и като полупълна, и като полупразна чаша.
За ГЕРБ обаче има новина: все по-малко е достатъчно партията или Борисов само да те посочат - на местно ниво трябва да спечелиш и мажоритарно, с личностни качества или с правилните съюзници.
В няколко областни центрове на този вот имаше и показно - че формулата „всички срещу ГЕРБ“ работи чудесно. Тя беше обявена от Нинова, ПП-ДБ се включи в нея доста по-тихо, но отнесе яда на Борисов.
Пример – Пазарджик, Шумен, Кюстендил, Силистра. Това беше и една от сериозните причини за вбесяването на лидера, който започна да сипе срещу ПП-ДБ обвинения в предателство и лицемерие - за Хасково (макар тук общите действия на ПП-ДБ и БСП да нямаха особен шанс срещу действащия кмет, избран и от ГЕРБ, но с рамото и от ДПС), но особено за Шумен (където ПП-ДБ даде подкрепата си за независим кандидат, подкрепен от БСП, който спечели с голяма преднина).
И най-вече за Варна. В коментара за загубата там Борисов не вкара и лек нюанс на самокритика или обяснение защо ГЕРБ отново издигна всеобщо непопулярния Иван Портних. Вместо това той предпочете да проведе някаква доста бледа атака, в която обвърза ПП-ДБ в съглашателство с „Възраждане“ в морския град. Въпреки, че въпросът тук би трябвало да е: колко зле трябва да е твоята номинация за кмет, за да накара немалка част от гласоподавателите на партията на Костадинов да подкрепят кандидата на архиврага си?
Същевременно гневните изблици на Борисов пропуснаха друг вариант на местна сглобка, но с активното участие на ГЕРБ. Примерът е Разград. Там ГЕРБ игра в общ фронт с БСП срещу кандидата на ПП-ДБ.
Сигурно е, че от тези избори ГЕРБ излиза отслабена – по-малко печеливша и по-малко стабилна по места. Главата ѝ обаче е далеч от това да бъде отсечена.
Реториката на Борисов и между двата тура на изборите, и в нощта след вота показа, че той не се приема като голям победител, чувства се уязвен и съответно търси виновник за резултатите – врага в ложето му, или закратко: ПП-ДБ. В лидера на ГЕРБ обаче пролича разочарованието, че има по-малко силни позиции от очакваното и по-малки основания да има претенции към непартньорите си. Затова и дойде смяната на тактиката – с въвеждането на линията на предателството, удобно пренебрегвайки факта, че договорка за подкрепа от страна на ПП-ДБ към ГЕРБ по места нямаше.
Същевременно в някакъв момент на кампанията самият Борисов беше обявил, че партията му на балотажи, на които няма кандидат, ще подкрепя човека на "Промяната". Е, както стана ясно по-горе на единствения такъв балотаж в Разград се случи точно обратното.
Фактите изглежда и сега няма да се пречка пред добрата история на лидера на ГЕРБ, в която той смени в движение лайтмотива на посланието си - от „ние сме най-силни“ към „вие ни забивате нож в гърба“.
Още по-сигурно е, че за ПП-ДБ денят за размисъл трябва да е след изборите. Даже дните за размисъл и много анализи на поредицата от грешки. Всичко това извън гръмкото задоволство, което се задава оттам заради някои неочаквани победи - освен София и Варна, и Пазарджик, и Благоевград, свързани много и с личностни усилия на кандидатите по места.
Най-очевидният извод от местните избори - управляващата коалиция е супер неравномерно представена в различните области на страната. В цели региони тя е трета или четвърта сила. На балотажи за кметове от 27 областни града ПП-ДБ отиде на осем, кметски места, спечелени от първи тур, въобще нямаше. Силна национална формация с трайни претенции за управление трудно може да се позволи такава концентрирана в няколко региона структура на вота си. На места се видя, че и гласуването вече, след няколко месеца управление е недвусмислено – антивот, насочен срещу ПП-ДБ.
Управляваща коалиция с такова местно представителство е в много уязвима позиция (даже и да я няма крехката ситуация в парламента).
Добрата новина - доколкото е такава - е, че има и очистване на вота за ПП-ДБ и тя вече започва да оформя по-твърдо ядро. На първите парламентарни избори „Продължаваме промяната“ беше възприемана като събирач на протестен вот, анти-ГЕРБ партията. Там се стекоха гласове на традиционните, вечно търсещи, мигриращи избиратели – бивши ИТН, по-бивши нещо друго или негласували, на част от БСП гласоподавателите, нехаресващи Нинова и т. н.
Сега с изчистването на профила на коалицията идва и оттичането на този тип флуиден електорат в друга посока. Същевременно и ПП-ДБ трупа много повече негативи и разочарования заради сглобката с ГЕРБ и Делян Пеевски и Ко. Не помага и ясната позиция за войната в Украйна например, и то при избиратели по принцип навикнали на позиции – и тако, и вако. Това е грубата рамка на обективните фактори за намаляването съвкупно на гласовете за коалицията. И само част от картината.
Другата са грубите грешки в решенията вътре в ПП-ДБ. Самодоволната поза на по-висши и по-прави и налагащи се, която често излъчват особено лидерите на „Продължаваме промяната“, е комбинирана с постоянното усилие на ръководните представители на ДБ в коалицията да се набиват колкото се може по-малко на очи. Този подход от една страна доведе до нетърсене на сътрудничество с други партии на много места, в които коалицията можеше да се опита да постигне по-значимо присъствие, или до серия от странни персонални избори, до разминавания и напрежение вътре в нея. Христоматийният пример тук е екзотичното решение за Бургас. При суперсилен мажоритарен кандидат в лицето на действащия кмет Димитър Николов от ГЕРБ да противопоставиш две слаби и воюващи помежду си кандидатури е интересен подход.
С въпросителни остана и изборът на кандидат на ПП-ДБ в Пловдив.
Но, разбира се, вечната болка София е най-любопитният пример.
Столицата е спечелена, но победата тук изглежда твърде много като загуба. От предизвестена се превърна в едва измъкната, трепереща, инфарктна и разочароваща.
Лоша, вяла, скучна кампания, небезспорен кандидат заради потеклото му, тема, на която беше позволено да се превърне в гвоздей на борбата за София. Пренебрегване на твърдото дясно ядро в ДБ в столицата заради линията "ДС". Черен пиар от най-лош вкус в дните на балотажа – подигравки за етнически произход срещу кандидатката на БСП. И подхлъзване от ГЕРБ.
Тези избори в столицата, включително и опияняващият демократичната общност резултат на районните кметове, обаче показват, че е време да се сложи край на клишето за синя София. Синя София няма. Нито червена. Много демократична или обратното. Възвишена и по-добра от провинцията заради начина на мисленето на гражданите си. Или заради по-високия си стандарт на живот...
В най-големия град на страната - гара разпределителна, събираща хора от най-различен произход, доходи, образование от цялата страна, единственото общо на тези избори беше, че е твърдо анти-ГЕРБ. Това се вижда в резултата на районните кметове. Затова и Терзиев при всички предварителни социологически сондажи имаше на втори тур лесна победа над кандидат на ГЕРБ, но се разминаваше на косъм, ако съперник му беше Григорова. Всъщност синдикалистката беше припозната от електората като анти-ГЕРБ в по-голяма степен от кандидата на партията, която на национално ниво е в коалицията с формацията на Борисов. Най-общо Григорова по натюрел, позиции, популистко говорене, тези се оказа много по-удачна да събира протестен вот.
Терзиев беше много блед в това отношение.
Той въпреки дългата си кампания, която трябваше да го наложи, излезе като недобре подбраният кандидат. Не заради личните му качества или постижения. Доста по-малко дори и чисто заради произхода му. А заради, от една страна, изключителната му непригодност да звучи интересно, да се разчупи, да бъде по-народен, да говори по-популистки. Както и заради образа на елитарност, която излъчваше през цялото време.
Противопоставянето на балотажа не беше вече някой нов срещу статуквото в София. Разказът започна да звучи различно - богаташът Терзиев, израснал със златна ДС лъжичка, срещу самоиздърпалата се социално, успяла сама борбена и многоречовита Ваня Григорова. Опитът показва, че в България богатите не ги харесват и рядко ги избират. Това избуя като много по-сериозен проблем от измисленото от ГЕРБ за собствени цели противопоставяне "държавна сигурност" срещу "държавна собственост". Което не означава, че за известна част от дясна София силният ДС елемент при този невъзможен избор не се превърна в лична драма.
Може да се спекулира и защо Борисов си избра толкова слаб непартиен кандидат – в лицето на Антон Хекимян – за да улесни или за да затрудни максимално победата на ПП-ДБ? Така на балотажа лидерът на ГЕРБ си запази главната роля – в която можеше и да заплашва, и за изнудва, и да бъде благодател, и да даде възможност за отмъщение на електората си. Вероятно се е изкушавал и от възможността да натрие носа на ПП и ДБ като помогне или не попречи да загубят София.
Както показаха разбивките от екзитпола в София – преобладаващо избирателите на ГЕРБ се оказа, че мразят повече евроатлантическия си партньор, отколкото БСП, не се интересуват особено от войната в Украйна, Путин и т.н. като водещ мотив.
Самодоволството, самозаблудата и високомерието обикновено се наказват. Този път изборът с под 5000 гласа и треперенето на стотици хиляди избиратели за крайния изход трябва да служи като ярко светеща червена лампичка пред управленските амбиции на ПП-ДБ.
Макар и от ниски позиции БСП отчете подобрение. Лидерката е щастлива, обяви спечелени областни градове, повече общински кметове в сравнение с 2019 г., повече подадени гласове. Опонентите на Нинова вляво - и в партията, и извън нея реагираха, че на много места победите не са само на БСП, по-скоро тя се е присъединила към тях. Поне след този вот на лидерката няма пак да ѝ се налага да мисли обяснения защо няма да подаде оставка или как да бъде преизбрана. БСП печели макар и малко, защото в последните месеци реши да играе опозиция.
Приключилите местни избори обаче сякаш не дават основания да се предполага рязка промяна в разположението на силите на национално ниво и в управляващата сглобка. Някъде просто искаха да махнат самозабравили се местни феодали и успяха. На много места обаче вотът се центрира като анти-ГЕРБ, ПП-ДБ пък губи общо гласове като управляваща сила в сложна ситуация.
Партньорите засега изглежда, че ще запазят съюза, увенчан от взаимната им непоносимост. Макар и със задаваща се поредица от драматични изпълнения, обвинения, заплахи и късане на ризи около предстоящия бюджет, вота на недоверие на БСП за националната сигурност, критиките към министри и все така неосъщественото желание на правителсвото за махане на ръководството на ДАНС.
На този фон "Мрази ме. Аз теб още повече" остава работещата формула на властта.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
