We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Защо българинът мрази правилата Биволското търпение е още по-страшно, когато се комбинира с липсата на отговорност

3 0 11
12.02.2019

Расте пропастта между приемащите и нежелаещите промяна

„Иииии, разбързали се! Какво пък толкова?“ Така обичайно посрещат молбата ми да освободят лявата „скоростна“ лента на ескалаторите в София – независимо дали става дума за метрото или в мола.

Не, не е чак толкова голям проблем, ще се съглася. А в същото време е проблем. И не само защото ще се забавя с още няколко секунди, рядко минути. И не само, защото по един типичен влудяващ начин отново се сблъсквам с родната гордост от непознаването и/или незачитането на правилата.

Най-много ми тежи поредното твърде явно натрапване на тъжната истина, че все още се борим с дълбоко вкорененото усещане, че времето ни е безценно – но тъкмо в обратния на обичайното смисъл, че е без стойност. Много лесно сме готови да го жертваме, често по безсмислен начин. Според мен не толкова защото живеем в щастливия балон на заблудата, че ще пребъдем вечно, а по-скоро защото голяма част от нас „закачиха“ от онзи строй, при който времето течеше сякаш по-бавно, изпълнено с лекотата на битие, лишено от твърде много избор и твърде много информация. Време, в което денят свършваше „с първа програма“.

Дали масата все още е неподготвена за новата реалност и нормално ли е след десетилетия все още да говорим за „адаптация“?

Промяната на нагласите не е процес за една нощ, неизбежно е и специфичното забавяне от издигането в национални герои на онези, които се борят срещу системата. За справка – Андрешко, на чиято ловкост да измами данъчните поколения наред се възхищавахме в училище. Но сякаш днес пропастта между онези, които вече приеха промяната, заживяха в нея и децата им също са в този „нов свят“, и другите – неприемащите, неразбиращите, нежелаещите да........

© Труд