We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Нарастващата експлоатация и появата на Маркс 3.0

6 0 21
24.08.2018

/Поглед.инфо/ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИТЕ цикли в развитието на капитализма са свързани и с периоди на силно нарастване на експлоатацията и неравенството във времена, когато един световен хегемон налага доминирането на пазарните отношения и ускорена финансиализация. След Тридесетгодишната война в Европа между 1618 и 1648 г. възходът на капитализма протича с постепенно преместване на население от селата към градовете и висока експлоатация, несъобразена с каквито и да е ограничения в работния ден и възрастта на работещите.

Тъй като обаче Тридесетгодишната война води до смъртта на около 10 милиона души в Европа и има висок недостиг на работна сила, особено в новооткритите и превръщащи се в колонии страни, капитализмът практикува в огромни размери докапиталистически форми на експлоатация, свързани не със свободно предлагане на работна сила, а с принудителен труд, какъвто е робството. Над 10 милиона африканци са продадени като роби и преместени в Новия свят, а редица големи съоръжения в Европа, като например каналите и пристанището в Манчестър, са построени от роби.

Средата на ХIХ век. Маркс 1.0

През 40-те години на ХIХ век Маркс е свидетел на това развитие на капитализма, анализира тенденцията и развива своята концепция за антагонистичните отношения на експлоатация между работници и капиталисти, водещи до абсолютно обедняване. Според него това обедняване ще предизвика криза на капитализма, поради липса на потребители на нарастващото количество произвеждано богатство и революция¬та на подтиснатите и експлоатираните. Така се появява марксизмът във версия, която може да бъде наречена Маркс 1.0, отразяваща реалностите в средата на ХIХ век в държавите от капиталистическия център, където върви първата индустриална революция и се увеличава работническата класа.

Възникват Първият и Вторият интернационал и партии, опиращи се на идеите на Маркс, в почти всички страни в Европа. Това е времето на нарастване на неравенството, на това, което по-късно ще бъде наречено гилдейски капитализъм. Самият Маркс има съзнание, че живее в условия на непрекъсната промяна и в зависимост от това до края на живота си коригира и уточнява едни или други свои идеи.

Маркс умира през март 1883 г. във време, когато във Великобритания вече се чувства една нова тенденция, която Енгелс нарича в едно свое писмо „работническа аристокрация“. Тя е един от симптомите на промените, които ще вкарат света в нов цикъл, който условно можем да наречем Маркс 2.0, защото предполага промени в реалността, които могат да бъда разбрани само ако определени идеи на Маркс се преосмислят. Капитализмът се оказва по-гъвкав, приспособим и способен да преодолее едни или други противоречия, отколкото изглежда в средата на ХIХ век.

Маркс създава основните си идеи на газена лампа, електричеството ще се появи по-късно. Либералната демокрация е в зачатъка си. Няма ги още автомобилът, самолетът, радиото и безброй други открития, рязко увеличаващи производителността на труда и материалното богатство. В резултат на Първата и Втората световна война, на Втората индустриална революция, както и на използването на либералната демокрация капитализмът претърпява важни трансформации в няколко основни посоки.

Първата е промяна в структурата на наемната работна сила, резултат на технологичната революция. Появява се увеличаващо се количество наемен труд със средна и висока квалификация, със средно и висше образование, който получава по-високо заплащане, т.е. настъпва диференциация в заплащането на различните социални групи.

Второ, в резултат на войните, които унищожават голяма част от натрупаното богатство, както и на засилването на ролята на държавата, паралелно с либералната демокрация в развитите западни страни става възможен модел на социална държава. Тя стимулира потреблението, силно преразпределя натрупаното богатство чрез данъчната система, отслабва експлоатацията и създава диалог между капитала и наемния труд. Това води до появата на средната класа, която става доминираща след Втората световна война. Държавата поема активно социални функции. И дори в САЩ, които не са така силно социални, както повечето западноевропейски държави, до 1973 г. здравеопазването е извадено извън обсега на пазарните отношения.

Трето, също в този период става ясно, че експлоатацията съществува не само в директните отношения между работници и капиталисти, но и между отделните държави. Оформят се асиметрични отношения между център, полупериферия и периферия на световната система. При тях богатството тече от периферията и полупериферията към центъра. Това допълнително дава възможност там да се натрупва богатство, което може да се преразпределя сред цялото общество.

Версии на Маркс 2.0

Именно това води до появата на версия на Маркс 2.0 в полупериферията, която се обособява след Първата и Втората световна война, под формата на съветски социализъм. Той се реализира в страни, които изостават в развитието си и се опитват да осъществят догонваща модернизация чрез обособяване от световната капиталистическа система, да спрат изтичането на ресурси към нея и да се защитят от мощните й идеологически апарати.

Такива версии имаме като китайски и други видове социализъм. Маркс 2.0 ще се окаже силно плурализиран съобразно различни периоди и различни реалности през ХХ век. Ще се проявява като различни версии на „западен марксизъм“ в държавите от капиталистическия център, като „марксизъм-ленинизъм“ в СССР и Източна Европа, като „маоизъм“ в Китай и пр.

Началото на кризата на реалността от епохата на Маркс 2.0 започва с кризата на социалната държава през 70-те години на ХХ век и глобализацията на капитала. От гледна точка на неравенството и експлоатацията това ще създаде предпоставки за връщане в много отношения към Марксовата епоха и появата на реалност, която можем да наречем Маркс 3.0.

От 70-те години на ХХ век всички изследвания показват намаляващ дял на труда в новопроизведения продукт, което намира израз в нарастване на неравенството навсякъде и увеличаващ се прекариат, бездомници, бедни, живеещи в гета в развитите страни. Основни социални сфери, изведени по-рано извън пазара, стават част от системата на печалба. Ерозира като цяло социалната защита на труда, намалява ролята на синдикатите, нараства маркетизацията във всички сфери.

Неолибералният Гулаг

Международната конфедерация на профсъюзите започна да мери променящата се социална позиция на трудовия човек с помощта на специален „Глобален индекс на правата“, който показва непрекъснат срив в защитата на трудовите права. Докладът за 2017 г., който оценява 139 държави по 97 международно признати индикатора, има подзаглавие „Насилието и репресиите над работниците са във възход“. Основните изводи са [1]:

Има и крайни проявления на експлоатация, характерни за докапиталистическите форми на производство – свободното предлагане на труд е заместено от принуда. Според специален доклад „Глобален индекс на робството 2013“ хората, които упражняват принудителен труд при минимално заплащане, общо в света са 29,8 млн. души [2]. Три години по-късно, през в 2016 г., те са вече 45,8 млн. [3]. Техният брой е повече, отколкото през античността, както и през първите няколко века на капитализма, а бързото им увеличаване е показателно за деградацията на труда и крайностите на експлоатацията, при които свръхмодерният, глобализиран, неолиберален капитализъм създава интензивно докапиталистически форми на експлоатация на труда.

Тази тенденция се проявява и в това, че в нарастваща степен имаме частна експлоатация на затворнически труд, която е особено характерна за САЩ – страната с най-много затворници в света. Същите тенденции обаче на създаване на неолиберален Гулаг наблюдаваме в много други страни в света, включително и у нас. От много години гръцка компания за производство на хартиени торбички експлоатира зверски затворниците в Централния софийски затвор [4].

През последните десетилетия на ХХ век в повечето от богатите държави в капиталистическия център две трети от доходите са резултат на заплащането на наемния труд, а една трета отива за дивиденти, капиталови печалби, лихва, рента и пр. за представителите на капитала. През последните години обаче нещата се промениха. Делът на труда в доходите започна устойчиво да намалява и днес е под 60%, което е предпоставка за нарастване на неравенството [5].

Появата на рентиерски и неофеодален капитализъм

Нарастващата експлоатация и намаляващият дял на труда в новосъздадения продукт е резултат на причини, които могат да бъдат обобщени като тенденция на появата на рентиерски и неофеодален капитализъм. Това е свързано с три основни фактора.

Първият е възникването на капитализъм на присвояването, а не просто на експлоатацията. Собственост за много трилиони долари, принадлежаща на всички, чрез държавите беше приватизирана за последните три десетилетия на цена, много по-ниска от реалната.

Вторият фактор е финансиализацията на капитализма, при което само няколко процента от движещите се на глобалната сцена финанси са свързани с реалната икономика, а другото са инструменти, чрез които капитал се прави от „въздуха“ – с помощта на кредити, задлъжняване, фалити и продажба на активи за десетки трилиони, чрез изкуствена игра с валутата, банкови кризи… По-голямата печалба не е в резултат на цикъла „пари – стока – пари“, а на цикъла „пари – пари“, т.е. чрез финансови спекулации, а не чрез реално........

© Поглед Инфо