We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Възход на либералната демокрация и неолибералната ѝ деградация

6 0 51
08.08.2018

/Поглед.инфо/ До ХIХ век капитализмът се развива в условия на липса на каквото и да е проявление на феномена демокрация. Идеята за демокрацията, и то във версията на многопартийна представителна демокрация, ще се разгърне постепенно в най-развитите западни държави след 30-те години на ХIХ век с увеличаването на градското и образовано население, но всички възрастни граждани ще получат право да гласуват едва през ХХ век. У нас популярно след 1989 г. е идеологическото клише за „преход към демокрация“ изобщо, а всъщност става дума за определен тип демокрация – либерална многопартийна демокрация, в която защитата на правото на частна собственост играе централна роля, т.е. тя е неотделима от определен тип отношения на собственост. Наред с нея ще се говори за нелиберална демокрация, реална демокрация, формална демокрация.

ИЗВЕСТНО е, че в марксистката традиция в края на ХІХ и началото на ХХ век представителната демокрация в развитите западни страни се разглежда като „формална демокрация“ и „буржоазна демокрация“, имаща класов характер. И независимо от факта, че юридически всички могат да гласуват, реално тя обслужва определена социална група. Това по същество е либерална демокрация, защото се опира на идеята за естественото и висше право на частна собственост и изобщо на правата на буржоазния индивид. Като такава формална демокрация ще се разглежда тя в социалистическите държави от съветски тип, като на нея те ще противопоставят идеята за „реална демокрация“, „народна демокрация“, свързана с еднаквото отношение към собствеността на всички граждани, съчетано с всеобщо избирателно право и представително управление. В България всички възрастни граждани получават право на глас едва след 9 септември 1944 г.

Социалдемокрацията в Германия, където за първи път в края на ХІХ век става възможно да се създаде огромна по размерите си социалдемократическа партия в условията на парламентарна демокрация, приема че либералната демокрация може да бъде инструмент и на реализацията на нейните цели. Във времето преди Първата световна война и непосредствено след това обаче, тя не постига съществени резултати в това отношение, независимо че нейната членска маса надминава един милион човека, за разлика от периода след Втората световна война, когато успява да се съчетае с кейнсианското регулиране на икономиката и социалната държава.

При утвърдилата се във времето след Втората световна война в развитите западни държави силна социална държава либералната демокрация е относително автономна от капитала. В рамките на тази държава тя се опитва да съчетае интересите на различните групи население, включително и интересите на наемните работници и капиталистите. Либералната демокрация е инструмент на социалната държава, а социалната държава с нейната голяма средна класа създава стабилност на либералната демокрация.

В същото време САЩ, които се превръщат в световен хегемон, използват либералната демокрация, за да налагат изгодни за тях политически режими в останалия свят. Либералната демокрация се превръща в удобен инструмент на световния хегемон, използващ активно за тази цел и глобалните медии, и хиляди финансирани от него неправителствени организации по света.

Проучване на Дон Левин от Института за политика и стратегия към университета „Карнеги –........

© Поглед Инфо