We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

„Стихът е един гълъб”. И още лети...

0 0 1
12.07.2018

Завръщане от чужбина, футбол, дреболии... Изпуснал съм новината, която, оказва се, съм чакал толкова години. Толкова много, че отдавна бях престанал да се надявам. Новината, че след четири десетилетия и половина за убийството на Виктор Хара най-после е въздадена някаква справедливост. Че са осъдени част от мъчителите и екзекуторите на певеца, погубен в Сантяго, Чили, през септември 1973 г. Вестта се е превъртяла, без да ме намери по обичайния път през медиите. Залисан в незначителни дела, научих я от едновремешни познати, потънали във времето, с които някога се бяхме събрали да издадем един музикален албум в негова памет. Звънят на стария стационарен телефон, понякога и нощем. В разговорите ни се мярка признание, че почти всички сме били изгубили надеждата

изморената истина някога да се разкрие.

Но ето че се стигна и до истината. Четиридесет и пет години, това е знаков период в българското време. Такъв е бил и срокът на истината и възмездието в Сантяго.

Чили тогава беше рана в съвестта на света и тази рана болеше милиони човеци и поотделно ни тласкаше към наивни усилия нещо да спасим, нещо да поправим. Планетата не бе съгласна да преглътне клането и никога не го преглътна. Чилийската рана с годините завехна, но никога не заздравя. В паметта на човечеството тя е още отворена, странно, но още тревожи, подсеща. Така и поетът още не е забравен – дори не знам дали с песните си или повече със смъртта си.

Тази смърт бе обвита в ужас и неизвестност, противоречиви и една от друга по-страховити подробности извираха от различни източници. Най-потресаваща бе легендата за отрязаните му ръце – отмъщение за неговото бунтовно дело на музикант и поет, символична и многозначителна измислица, всъщност съвсем близка до истината – китките на Виктор Хара са били жестоко премазани и........

© СЕГА